№ 932

Гр.С., 19.12.2017г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми ноември през двехиляди и седемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Първанов

ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова

Майя Русева

при участието на секретаря. ......., като разгледа докладваното от съдията Русева г. д.N.2495 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Й. П. срещу решение №.1078/20.02.17 по г. д.№.5902/16 на Софийски градски съд – с което е потвърдено решение №.ІІ-70-184/13.01.16 по г. д.№.1066/15 на СРС, ІІ ГО, 70с., в частта му за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл. 215 КТ за сумата 25394, 50лв. неплатено обезщетение при командироване за периода 5.08.11-м. 04.13г.

Ответната страна [фирма] оспорва жалбата; претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск с правно основание чл. 215 КТ за неоснователен. Приел е, че през процесния период ищецът е бил в командировка общо 498дни, от които 77 при двойна езда, а останалите – при единична, че размерът на дължимото обезщетение /определено съобразно чл. 31 ал. 1 и ал. 6 НСКСЧ и Заповед от 11.01.10 на работодателя за определяне на размери на командировъчните/ възлиза на 12984евро /с равностойност 25394, 59лв./ и че то е било изцяло платено от работодателя. За да достигне до извода за погасяване на задължението по чл. 215 КТ, съдът...