О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 427
София, 01.07.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 23 юни две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията
БОНКА ДЕЧЕВА
гр. дело
№ 2283 /2015
година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от И. М. М., М. И. А. и А. И. Мангова против решение № 383 от 28.01.2014г. по гр. д.№ 921/2013г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е потвърдено решение № 1897/22.04.2013г. по гр. д.№ 671/2011г. на Районен съд-Разлог в частта, с която е признато за установено по отношение на касаторите, че ищецът М. А. М. е собственик на основание дарение на 6/8 ид. ч. от дворно място, съставляващо УПИ V-573 от кв. 54 по плана на [населено място] с площ 369, 75 кв. м.
В касационната жалба се прави оплакване за недопустимост и необоснованост на въззивното решение относно приетото, че ответникът не е заявил възражение за придобивна давност по отношение на дворното место.
В изложението по чл. 284, ал. 3 т. 1 ГПК към жалбата не е формулиран правен въпрос, но се твърди наличие и на трите основание по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът по жалбата оспорва допускането до касация, тъй като не е формулиран правен въпрос.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По предявения иск е установено следното:...