О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1860

София, 03.07.2024 г.

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на шести юни, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО МЛАДЕНОВ

АННА НЕНОВА

като изслуша докладваното от съдията Божилова т. д.№ 766/2024 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. В. М. против решение № 1135/10.10.2023 г. по гр. д.№ 271/2023 г. на Апелативен съд – София, с което е обезсилено решение № 263274/03.11.2022 г. по гр. д.№ 11939/2017г. на Софийски градски съд. С обезсиленото решение е отхвърлен предявен от касатора против А. П. Л. иск, с правна квалификация чл. 46, ал. 7 ЗОЗ, за осъждане ответника да заплати на „Понсстройинженеринг„АД, чийто мажоритарен акционер е ищецът, обезщетение в размер на 60 000 лева / частичен иск при интерес от 952 468 лева /, за причинени на дружеството имуществени вреди в причинност със сключен от ответника договор, в качеството му на назначен по реда на чл. 46, ал. 4 ЗОЗ управител на „Понсстройинженеринг„АД /н./. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. По същество твърди неправилен извода на въззивния съд, че не разполага с процесуална легитимация на субституент, за предявяване настоящия иск в защита на чужди права / тези на дружеството, конституирано като съищец в първоинстанционното производство /. Този му извод страната твърди достигнат при несъблюдаване целта на закона и при неточното му прилагане, вкл. на чл. 48, ал. 3 ЗОЗ, на която съдът неправилно се е позовал. Счита, че ако би се споделило съображението на въззивния съд, то предвидената в чл. 46, ал. 7, предл. първо ЗОЗ защита би била лишена от практическо значение. Намира, че...