N 295

София, 18.06.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова

частно гражданско дело N 1121/ 2015 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 274 ал. 3 изр. 1 ГПК.

М. Р. М. е обжалвала определението на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, десети състав № 13 от 06.01.2015г. по гр. д.№ 4936/2014г., с което е потвърдено прекратителното определение на Софийския градски съд, VІ-ти брачен състав № 21484 от 17.10.2014г. по гр. д.№ 15454/2014г.

Частната жалба е подадена в срок срещу определение на въззивен съд по чл. 274 ал. 3 във връзка с ал. 2 т. 1 ГПК и е процесуално при условията на чл. 280 ал. 1 ГПК.

Ответниците не са изразили становище по частната жалба.

С обжалваното определение Софийският апелативен съд е приел, че предявеният иск от М. Р. М. за установяване на произхода от бащата А. А. Нето, гражданин на Република А., е недопустим, защото е предявен след изтичане на установения в чл. 69 СК срок от навършване на пълнолетието на ищцата през 1992г. Съдът е изложил съображения, че допустимостта на предявения иск се определя от наличието на всички положителни и отсъствието на отрицателни предпоставки, а за спазването на преклузивния срок от ищеца, съдът следи служебно. Правата на отделния гражданин следва да се съобразят с установения правов ред в държавата и да бъдат упражнени в сроковете, установени от законодателя.

В изложението за допускане на касационното обжалване са поставени правните въпроси: допустимо ли е...