Производство по чл. 307, ал. 1 от ГПК.

Постъпила е молба вх.№ 113/28.01.2015г. подадена от Д. Г. Х., подадена на основание чл. 303, ал. 1 т. 4 ГПК, съгласно „втора допълнена молба” от 18.02.2015г. за отмяна на влязлото в сила решение № 20 от 12.01.2015г. по гр. д.№ 717/2014г. на Софийски окръжен съд и потвърденото с него решение № 137/07.07.2014г. по гр. д.№ 540/2013г. на РС-Костинброд, с което е развален договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, оформен с н. а. № 111, т.ІІ/1994г. на РС-Костинброд поради противоречието му и недопустимостта му предвид наличие на влязло в сила определение за прекратяване на гр. д.№ 236/2013г. на същия съд поради отказ от същия иск.

Съдът на основание чл. 307 ал. 1 от ГПК при проверка допустимостта на молбата, констатира следното.

Молбата изхожда от заинтересована страна, по отношение на която е постановено неблагоприятно решение и е постъпила в тримесечня срок след влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска. То е влязло в сила с постановяване на въззивното решение на 12.01.2015г., тъй като цената на иска е била под 5000 лв. /4785 лв./ и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, решението не е подлежало на касационно обжалване. Твърди се от молителката противоречие с определение за прекратяване на производството по влязло в сила определение за прекратяване на гр. д.№ 236/2013г. на Районен съд-Костинброд поради отказ от същия иск, предявен от ищцата В. К. И. Това определение не създава сила на пресъдено нещо, храктеризираща се с установително и регулативно действие, но има за последица непререшаемост на същия спор, т. е. недопустимост на иск, предявен между същите страни на същото искане и на същото основание. Основанието по чл. 303, ал. 1 т. 4 ГПК почива на установената в ГПК забрана да се пререшава спор, разрешен със сила на пресъдено нещо, като на отмяна в този случай подлежи неправилното решение. Преценката дали едно решение е неправилна включва преди това преценката за допустимост на иска.

Формално молбата, като подадена в срок е допустима. Дали съществува идентичност в обективните предели на действие между двата съдебни акта е въпрос по същество, поради което молбата следва да се допусне за разглеждане в открито заседание.

По делото на РС на л. 29 е приложена молбата на В. И., с която е заявила отказ от иска по гр. д.№ 236/2013г. на РС-Конситбро. Цялото дело е било приложено към настоящото, но след приключването му е отделено. Това дело следва да се изиска за прилагане отново с оглед преценката кои твърдяни факти са се преклудирали с изявлението за отказ от иска.

По изложените съображения, Върховен касационен съд, състав на първо гр. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА

до разглеждане в открито съдебно заседание

молба вх.№ 113/28.01.2015г. подадена от Д. Г. Х. на основание чл. 303, ал. 1 т. 4 ГПК, за отмяна на влязлото в сила решение № 20 от 12.01.2015г. по гр. д.№ 717/2014г. на Софийски окръжен съд и потвърденото с него решение № 137/07.07.2014г. по гр. д.№ 540/2013г. на РС-Костинброд

Да се изиска за прилагане към настоящото дело гр. д.№ 236/2013г. на РС-Костинброд

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: