О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 337

София, 04.06.2015 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 03 юни две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от съдията

БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело

№ 1743 /2015

година

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от В. И. К. и К. О. К. против решение № 1-165/19.12.2014г. по гр. д.№ 1783/2014г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 160/15.07.2014г., постановено по гр. д.№646/2013г. по описа на Районен съд – [населено място]. С последното е признато за установено на основание чл. 53, ал. 2 от ЗКИР по отношение на касаторите, че към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] със Заповед № РД-18-36/ 29.04.2009г. В. Н. А. е собственик на

- 30, 99/91, 66 кв. м. ид. части или 33, 8% от сутерен етаж с изба;

- 45, 99/142, 52 кв. м. ид. части или 32, 3% от първи жилищен етаж и

- 45, 99/141, 26 кв. м. ид. части или 32, 6% от втори жилищен етаж

от сграда с идентификатор 57491.502.47.1 – многофамилна, построена в поземлен имот с идентификатор 57491.502.47 по к. к. на [населено място].

В касационната жалба се прави оплакване за недопустимост на решението, тъй като обектите, от които ищцата иска да бъдат установени правата й не са достатъчно индивидуализирани и за неправилност на решението, тъй като неправилно е приложен института на придобивната давност, на която жалбоподателите са се позовали, за неспазване на чл. 23, т3, чл. 27, ал. 1 и чл. 44 ЗКИР защото решението касае обекти, които не...