О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 337
София, 04.06.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 03 юни две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията
БОНКА ДЕЧЕВА
гр. дело
№ 1743 /2015
година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от В. И. К. и К. О. К. против решение № 1-165/19.12.2014г. по гр. д.№ 1783/2014г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 160/15.07.2014г., постановено по гр. д.№646/2013г. по описа на Районен съд – [населено място]. С последното е признато за установено на основание чл. 53, ал. 2 от ЗКИР по отношение на касаторите, че към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] със Заповед № РД-18-36/ 29.04.2009г. В. Н. А. е собственик на
- 30, 99/91, 66 кв. м. ид. части или 33, 8% от сутерен етаж с изба;
- 45, 99/142, 52 кв. м. ид. части или 32, 3% от първи жилищен етаж и
- 45, 99/141, 26 кв. м. ид. части или 32, 6% от втори жилищен етаж
от сграда с идентификатор 57491.502.47.1 – многофамилна, построена в поземлен имот с идентификатор 57491.502.47 по к. к. на [населено място].
В касационната жалба се прави оплакване за недопустимост на решението, тъй като обектите, от които ищцата иска да бъдат установени правата й не са достатъчно индивидуализирани и за неправилност на решението, тъй като неправилно е приложен института на придобивната давност, на която жалбоподателите са се позовали, за неспазване на чл. 23, т3, чл. 27, ал. 1 и чл. 44 ЗКИР защото решението касае обекти, които не...