№ 312

София, 25.05.2015 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:

Председател:Добрила Василева

Членове:Маргарита Соколова

Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 2508/2015 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

С решение № 186 от 29.01.2015 г. по в. гр. д. № 2933/2014 г. Пловдивският окръжен съд отменил решение № 295 от 11.07.2014 г. по гр. д. № 196/2014 г. на Карловския районен съд и вместо това отхвърлил предявения от [фирма] [населено място] иск за признаване за установено, че Общината [населено място] не е собственик на поземлен имот с идентификатор 36498.503.2809 в [населено място], с площ от 972 кв. м.

Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от ищеца, който поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по касация Общината [населено място] счита, че касационно обжалване не следва да се допуска.

При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:

Въззивният съд е приел, че имотът е придобит от държавата през 1984 г. чрез отчуждаване по реда на З отм., а с оглед отреждането по плана и предназначението му за застрояване с общежитие на Вагонно-ремонтния завод [населено място] и съгласно чл. 7 ЗС /първоначална редакция/ и чл. 2, ал. 1 НДИ отм., е предоставен за стопанисване и управление на СО „Б.”, което е и заплатило стойността на отчуждените имоти. При влизане в сила на ЗМСМА пред 1991 г. имотът е бил заведен...