О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 304
гр. София, 15.05.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на единадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2918 по описа за 2017г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. М. Е. Н. срещу решение № 1927 от 23.03.2017г. по в. гр. дело № 633/2017г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-Г въззивен състав, с което е потвърдено решение № ІІ-123-114 от 27.06.2016г. по гр. дело № 44871/2012г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 123 състав, ответникът [фирма] е осъден да заплати на ищеца [фирма] сума в размер 2 816, 39 лв. – разноски за въззивното производство и на ищеца [фирма] сума в размер 2 816, 39 лв. – разноски за въззивното производство. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт ответникът [фирма] е осъден да преустанови недобросъвестното използване на елемента „Е.” в наименованието на фирмата [фирма] поради наличие на сходство с регистрираните по-рано фирми [фирма] и [фирма] на основание чл. 7, ал. 4, предл. 2 ТЗ, както и да заплати на [фирма] сумата 330 лв. – разноски по делото и сумата 450 лв. – възнаграждение за един адвокат, и на [фирма] сумата 330 лв. – направени разноски по делото.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т....