О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 430

гр.София, 15.05.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

девети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Димитър Димитров

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 815/ 2018 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. С. В. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 222 от 17.11.2017 г. по гр. д.№ 456/ 2017 г., с което е потвърдено решение на Пловдивски окръжен съд по гр. д.№ 1608/ 2016 г. и по този начин е отхвърлен предявеният от касатора против (П.) иск за заплащане на сумата 222 750 лв – обезщетение за имуществени вреди, търпени от неоснователно отнемане в полза на държавата на иззети с протокол от 19.09.2002 г. движими вещи по сл. д.№ 276/ 2003 г. по описа на О. – П..

В изложението си по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът повдига като основание за допускане на касационното обжалване правните въпроси (уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г., ОСГТК, ВКС) търпи ли имуществени вреди лице, чиито собствени движими вещи са одържавени като непотърсени веществени доказателства, ако в наказателното производство иззетите вещи не са били третирани като „веществени доказателства”; и погасява ли се правото на собственост върху иззети в хода на наказателно производство движими вещи след изтичане на срока по чл. 112 ал. 1 НПК. Счита, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като по тях няма формирана съдебна практика.

Ответната по касация страна П. не взема становище по жалбата.

...