О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 294

С., 11.05.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на eдинадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова

т. дело № 2899/2017 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 14112 от 14.08.2017 г., подадена от Р. Б. Б. – М., с ЕГН [ЕГН], чрез процесуалния й пълномощник, срещу решение № 1530/30.06.2017 г. по в. гр. д. № 6054/2016 г. на Апелативен съд – С., 10 състав, в частта, с която е отхвърлен искът на Р. М. срещу ЗК [фирма] за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 48 000 лв. до предявения размер от 150 000 лева.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното решение е неправилно, поради нарушения на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Жалбоподателката счита, че определеното обезщетение за неимуществени вреди не съответства на чл. 52 ЗЗД, а наведеното от ответника възражение за съпричиняване необосновано е уважено от съда, тъй като то не е доказано при условие на пълно и главно доказване. По съображения в жалбата се иска отмяна на въззивното решение в отхвърлителната му част и уважаване на иска по чл. 226, ал. 1 КЗ отм. в предявения размер, ведно със законната лихва и разноски по делото.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните въпроси: 1. Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси; 2. За да...