Производството е по чл. 218а и сл. от ГПК, отм., вр. с пар. 2 от ПЗР на ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. К., В. Ч., С. П., М. П., Г. Н., В. А., С. Т. и П. Т. срещу въззивното решение на Софийски градски съд /ГС/ по гр. д. №3856/05 г. В жалбата се правят оплаквания за неправилност – необоснованост и незаконосъобразност, на решението и се иска отмяната му.

Ответниците по жалба Й. А., Н. Б., Л. С., П. В., Р. В., И. А. и Ц. Б. я оспорват като неоснователна. Останалите ответници не изразяват становище по жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.

ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното: С въззивното решение е допуснато да се извърши съдебна делба на земеделски земи между страните по делото – като наследници на Д. и П. Д. по колена / на сина и четирите им дъщери/ при посочени в решението части. Прието е, че решението на ПК за възстановяване сочи като собственици на земите към внасянето им в ТКЗС Д. Д. и съпругата му П. Д. и легитимира като съсобственици всички техни наследници. Не се доказва прекият наследодател на касаторите М. Д. / син на П. и Д. Д./ да е придобил земите с договор за продажба на наследствени права от 1927 г., тъй като не е ясен съставът на тези права, нито по давност към внасянето им в ТКЗС през 1951 г. Неоснователно е и позоваването на давност от страна на касаторите за възстановените вече земи, тъй като не се установява 10 годишното им владение върху тях с намерение да своят частта на останалите наследници, след възстановяването през 1998 г. и 2001 г. / исковата молба е от 2004 г./.

К., като наследници на Мл. Д. поддържат пред инстанциите по същество и сега в жалбата, че процесните земи не следва да се допускат до делба между всички наследници на Д. и П. Д., тъй като към внасянето им в ТКЗС са принадлежали само на М. Д..

Общите наследодатели на страните Д. Д. /Д./ и П. Д. /Д./ са починали съответно на 10.12.52 г. и на 21.04.1963 г., след образуването на ТКЗС. П. земи са възстановени на техните наследници, а не на наследниците на Мл. Д.. Решенията на ПК имат конститутивно действие по отношение обектите на правото на собственост и субектите, на които то се възстановява /ТР №1/97 г./ Спор за материално право по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ не е проведен отделно и не може да се заяви в делбеното производство / Р №803/04 г. на ВКС, І-во гр. отд. и №446/03 г., петчленен състав на ВКС/.

Затова неотносими към това производство са доводите на касаторите, че прекият им наследодател Мл. Д. е бил собственик на земите като придобити с договор за прехвърляне на наследствени права от 1927 г. и евентуално – по давност, към внасянето им в ТКЗС.

Земите са възстановени в стари реални граници на наследници на Д. и П. Д. с решения на ПК от 1998 г. и 2001 г., с посочване на граници и приложени скици по чл. 18ж от ППЗСПЗЗ, индивидуализиращи ги като обект на собственост /ТР №1/97 г./, за разлика от решенията на ПК от 1993 г. / без посочени граници/, на които се позовават касаторите. Без значение е признатото по гр. д. №906/65 г. на СРС, че дъщерите на Д. Д.: Г. Б., Г. Г. и Звезда А. и наследниците на починалата преди него дъщеря А. А., не са приели по закон наследството му – земите са новооткрито наследство по см. на чл. 91а от ЗН / ТР №1/98 г./. Неоснователен е и доводът на касаторите, че са ги завладели по давност след възстановяването – от него до завеждане на иска през 2004 г. не е изтекла десетгодишната давност по чл. 79, ал. 1 от ЗС, както е приел и ГС.

Жалбата е неоснователна – въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решението на Софийски градски съд по гр. д. №3856/05 г. от 8.06.07 г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: