Производството е по чл. 288 ГПК.

Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от «К.» ЕООД срещу решение от 30.07.2009г. по гр. д.№ 746/2008г. на Софийски АС, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 1 ЗОДОбВ. Жалбоподателят поддържат, че със същото е разрешен съществен материалноправен въпрос от значение за развитието на правото.

Ответникът Р. д. по г.-К. в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка

за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:

Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.

С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 23.07.2007г. по гр. д.№970/2005г. на К. ОС, е отхвърлил иск за сумата 52 142лева претърпени вреди от незаконни действия на длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съдът е приел, че жалбоподателят е допуснал нарушение на нормативно установени правила за превоз на фасониран дървен материал, поради което превозното средство и материала временно са били задържани въз основа на съставен административен акт и разпоредена с постановление на РП-Кюстендил проверка за извършено престъпление по чл. 235 НК. С постановление от 02.08.2004г. на РП е отказано да се образува досъдебно производството и е прекратена преписката, при което с приемо - предавателен протокол от 16.09.2004г. Директора на ДЛ-Кюстендил е върнал товарния автомобил и това му на жалбоподателя. При тези данни съдът е приел, че не е налице отменен акт на административен орган, от който да са последвали вреди за жалбоподателя, нито по делото е установено незаконно действие на държавен орган при или по повод извършвана админастритивна дейност, от което да са настъпили вреди за жалбоподателя-ищец, тъй като вещите са били задържани като евентуален предмет на престъпление и са върнати при отпадане на съмнението, че са такива.

В изложението към касационната си жалба жалбоподателят поддържа, че съдът се е произнесъл по правен въпрос, а именно относно точното тълкуване на понятието “отменен административен акт”, като основание за търсене на отговорност за вреди по реда на чл. 1 ЗОДОбВ, който е от значение за развитието на правото.

При тези данни по делото Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. По поставения за разглеждане въпрос не липсва и съдебна практика, нито съществуваща такава се налага да бъде променена съществуваща такава поради промяна на правните виждания по прилагането на разпоредби на закона. В трайната си практика, включително и в т. 4 на ТР№3 по гр. д.№3/2004г. на ОСГК на Върховният касационен съд приема, че обезщетение за вреди от незаконни административни актове, може да се иска след тяхната отмяна с решение на съда, като унищожаеми, а при нищожните - с констатиране на нищожността в самия процес по обезщетяване на вредите. Когато вредите произтичат от фактически действия или бездействия на администрацията, обезщетението за тях може да се иска след признаването им за незаконни, което се установява в производството по обезщетяването - чл. 1, ал. 2 ЗОДВПГ. В първия случай вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконния административен акт. В случай, че вредите произтичат от нищожен акт - от момента на неговото издаване. При незаконни фактически действия на администрацията този момент е тяхното преустановяване. В случая задържането на дървения материал и превозното средство е било свързано с разкриването и разследването на престъпление и издаваните по повод на тази дейност актове са в тясната връзка с наказателния процес. По тези съображения дадения отговор на поставения въпрос в решението на въззивния съд, следва да се приеме че е в съответствие и с казуалната практика на ВКС, в която се приема, че в такива случаи изземването не представлява административна дейност и отговорността на ответника не следва да се реализира по реда на чл. 1 ЗОДВПГ. Тъй като физическите действия, предприети от проверяващия и изземването на превозното средство и дървения материал, както и проверката за редовността на документите са съпровождали оперативно-издирвателната дейност, то те не са административни по смисъла на чл. 1 ЗОДВПГ и се изключват от приложното му поле, както е прието и в обжалваното решение.

Предвид изложените съображения ВКС, състав на четвърто г. о.

о п р е д е л и:

не допуска

касационно обжалване на решение от

30.07.2009г. по гр. д.№ 746/2008г. на

Софийски АС на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по жалба на

«К.» ЕООД.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: