О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1090

гр.София, 21.10.2010 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

тринадесети октомври две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов

Борис Илиев

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 1454/ 2010 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по искане на М. Т. Д. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Видински окръжен съд № 95 от 21.06.2010 г. по гр. д.№ 108/ 2010 г. С посоченото решение, след като е отменено изцяло решение на Видински районен съд по гр. д.№ 1726/ 2007 г., е отхвърлен предявения от жалбоподателката против С. В. А. иск по чл. 105 ал. 1 от СК отм. за отмяна на дарението, извършено с нотариален акт № 109, т.ІІІ, н. д.№ 653/ 2001 г на нотариус рег.№ 161 с район Видински районен съд, до размер на притежаваната от С. В. А. ид. ч. от имота, като ищцата е осъдена да заплати на ответницата разноските по делото.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателката, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като с него съдът се е произнесъл по въпрос, с който не е бил надлежно сезиран. Искът бил за отмяна на дарение, а съдът разгледал валидността на придобивната сделка на дарителя, без да е имал право да стори това. Излага и доводи, че въззивният съд е отговорил положително на въпросите подставено лице и скрит пълномощник ли е бил купувачът при сключване на сделката в противоречие на съдебната практика, касаеща симулативните договори. Позовава се решения на ВКС и на Пловдивски апелативен съд. Повдига и въпросът може ли...