О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1047

гр.София, 11.10.2010 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание

на двадесет и девети септември две хиляди и десета година,

в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов

Борис Илиев

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 1324/ 2010 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по искане на В. И. С., в качеството му на едноличен търговец ЕТ „И. – В. С.” за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Я. окръжен съд № 56 от 03.06.2010 г. по гр. д.№ 154/ 2010 г. С въззивното решение е обезсилено частично решение на Я. районен съд по гр. д.№ 2574/ 2009 г., като производството по предявения от Л. П. К. против касатора иск по чл. 232 ал. 2 пр. 1 от ЗЗД е прекратено за разликата над 2 250 лв до 2 750 лв, съответно е намален размерът на присъдените в полза на ищцата разноски. Въззивната инстанция е потвърдила решението на районния съд в частта, в която искът е уважен до размер 2 250 лв и е възложила разноските по производството пред нея.

Въззивното решение е обжалвано само в осъдителната част, поради което в прекратителната част следва да се счита за влязло в сила.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд е разрешил неправилно материалноправните въпроси за това, какво е съотношението между два различни договора, уреждащи еднотипни отношения между страните по тях и кога съдът има основание да уважи иск за реално изпълнение на задължение за плащане на наемна цена. Според касатора отговорът на първия въпрос е от значение за...