О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1862

София, 03.07.2024 год.

Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на девети май, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. Б.

ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО МЛАДЕНОВ

АННА НЕНОВА

като изслуша докладваното от съдията Божилова т. д. № 149/2024 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Фонд „ Научни изследвания „ против решение № 632/16.10.2023 г. по т. д.№ 411/2023 г. на Софийски апелативен съд, в частта му с която, в резултат на уважено възражение за прихващане на ответника Сдружение „И. О. Е. „, е отхвърлен предявеният от касатора против Сдружението иск, с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, за връщане на сумата от 76 617,90 лева, като получена на отпаднало основание, поради разваляне по право на сключения между страните договор № ДФНИ-М01/2 от 19.11.2012 г. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като опорочено на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. По същество се позовава на непроизнасяне на съда по всички негови доводи и доказателства, в частност - необсъждане заключението на специализираната експертиза, за оценка научното изпълнение на проекта, за качеството на престирания от ответника резултат. Несъстоятелно страната намира позоваването на съда на приемането на резултата без възражения, доколкото съгласно Закона за насърчаване на научните изследвания и Правилника на Фонд „Научни изследвания„ приемането на изпълнението по договор за финансиране на научно изследване предполага специфични и множество действия / сложен фактически състав /, а именно : оценка от двама независими експерта в областта на предмета на изследването и въз основа на същата – обща оценка за изпълнението от колективен орган – Постоянна научно - експертна комисия, след което и на база същата – решение на Изпълнителния съвет към Фонд „Научни изследвания“ и становище на одитор по финансовия отчет и съставяне на протокол за приемане на работата на съотетния етап от проекта. В случая, съдът не е отчел, че липсва двустранно съставен протокол за приемане на научния резултат и като цяло мотивите му не обосновават извода за приемане, въз основа на конкретно доказателство по делото. Не е съобразено, че отчетените разходи не са верифицирани, не са представени доказателства, че са осчетоводени в счетоводствата на бенефициентите. Според касатора, съдът не е изследвал в какво се изразява обогатяването на Фонда с некачествения продукт от изпълнението на ответника, приравнявайки го на изразходвани от същия средства по изпълнението, още повече при готовността на Фонда да върне предоставения от ответника продукт. Според страната съдът изобщо не е изследвал предпоставките за прихващане, съобразно вида на подлежащите на реституиране, с развалянето на договора, престации.

Ответната страна - Сдружение „И. О. Е. – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради необоснованост на общия селективен критерий / по 4 и 5 въпроси / и необоснованост на допълнителния селективен критерий по всички.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :

С решение по т. д.№ 2708/2021 г. на І т. о. на ВКС е отменено решение № 464/19.07.2020 г. по т. д.№ 2406/2020 г. на Апелативен съд София и делото е върнато за ново разглеждане на същия съд. Предходният касационен състав е приел, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като не се е произнесъл по въведено от ответника Сдружение „И. О. Е. „ възражение за прихващане. Споделил е извода на въззивния съд, че сключеният между страните, в резултат на проведен конкурс „Финансиране на фундаментални научни и научноприложими изследвания в приоритетни области - 2012г. „, договор № ДФНИ-М01/2 от 19.11.2012г., за финансиране на научноизследователски проект на тема „Девиантното поведение и консуматизма при подрастващите / 3 – 10 г. / - социален упадък или шок от бъдещето „ , е развален по право, с отмяната, по реда на чл. 99, ал. 1 АПК, на решението на Изпълнителния съвет на Фонда от 09.11.2012 г., с което е утвърденото класирането от конкурса. Предвид развалянето и на основание чл. 89, ал. 1 ЗЗД, Сдружението дължи на Фонда полученото по договора до развалянето му субсидиране, в размер на 77 000 лева. Не се споделя, обаче, извода на въззивния съд, че няма предявено възражение за прихващане от ответника, със сума в размер на ищцовата претенция, макар да не са изложени съображения, в относимост към мотивите на въззивното решение - че реституцията на даденото, на основание чл. 55, ал. 1 , пр. трето ЗЗД, не може да се претендира с възражение за прихващане, а насрещен иск с това основание не е предявен. В евентуалност касационният състав е посочил, че ако се приеме, че не са изложени достатъчно ясни и непротиворечиви факти и обстоятелства, от които произтича вземането на ответника срещу ищеца, при направеното изрично възражение за прихващане съдът е следвало да даде възможност на страната да конкретизира твърденията си .

В отговора на исковата молба Сдружението е предявило възражение за прихващане на претендираната от ищеца сума, с вземанията си към ищеца „ на основание процесния договор, поради обогатяване на ищеца с престирания от Сдружението резултат, в изпълнение на договора, съгласно отчетен на 17.12.2013г. първи етап от изпълнение на одобреното за финансиране проектно предложение FFNIPO- 12-01671“. Във връзка с установяване изпълнението на този етап от проекта са направени и доказателствени искания. Възражението за прихващане не е уточнявано в хода на първоинстанционното производство, но няма произнасяне по същото в първоинстанционното решение. С въззивната жалба е въведен изричен довод за съществено процесуално нарушение на съда, поради непроизнасяне по възражението за прихващане, респ. по представените доказателства за изпълнението на договора от страна на ответника, които страната намира в пряка относимост към възражението. Изрично във въззивната жалба ответникът остойностява престацията си към ищеца с размера на направените разходи по изпълнението на първата част от проекта, както и се позовава на прието без възражения изпълнение, което счита установено от обясненията на органния представител на Фонда, с приложение последиците на чл. 176, ал. 3 ГПК, предвид уклончивите му отговори на някои и недадени отговори на други въпроси, относно приемане на изпълнението. Във въззивната жалба се излагат обстойни съображения, че престираната от ищеца сума не подлежи на връщане, тъй като е усвоена в разходи по изпълнението на проекта, но ако се приеме, че подлежи, то такова реципрочно право е възникнало и за ответника „ до размера на престирания резултат“. Въззивният съд е приел, че изявлението на ответника в отговора на исковата молба не съставлява възражение за прихващане, а евентуална претенция за реституция на даденото от него, в изпълнение на разваления договор, но без да е надлежно предявена, с насрещен осъдителен иск.

В хода на въззивното производство, вкл. след връщането за ново разглеждане на Софийски апелативен съд, не е правено уточнение на възражението за прихващане.

За да отхвърли иска на Фонд „ Научни изследвания „ , с правно основание чл. 55, ал. 1 , пр. трето ЗЗД, като погасен поради прихващане с вземане на Сдружение „ И. О. Е. „ от ищеца, въззивният съд е обобщил направените от Сдружението, до развалянето на договора, разходи по изпълнение на първата част от проекта, въз основа сключени от Сдружението договори с членове от научния екип на Сдружението, за възложени им проучвания по конкретни теми от съдържанието на проекта, както и с трети лица, на обща стойност, съгласно заключение на ССЕ - 99 989,58 лева, от които 76 617,90 лева – за сметка на получено плащане по проекта и 23 371,68 лева - собствено съфинансиране. Установил е заплащането на договорените суми в полза на изпълнителите. Приел е, че предходно на развалянето / считано от влизане в сила решението на ВАС по адм. дело № 5992/2013 г., с потвърждаването му с решение по адм. дело № 15469/2013 г. на ВАС – 18.02.2014 г./, ответникът е представил отчет за изпълнението на първия етап от договора - вх.№ 100/20 /17.12.2013 г. , приет от ищеца без възражения. Посочил е, че пълното и точно изпълнение на задълженията на Сдружението е установено безспорно по делото, тъй като ищецът не оспорва обстоятелството, че е получил отчета, нито е възразил срещу количеството или качеството на престирания резултат, доколкото по делото няма обективирано такова възражение. Съдът е приел, че развалянето на договора е последица изключително от противоправното поведение на ищеца и е настъпило с обратна сила, като всяка от страните дължи връщане на даденото по договора. Д. С. е престирало оценим в пари резултат, то следва да бъде уважено възражението му за прихващане със сума, кореспондираща на оценката му, тъй като в противен случай Фондът би се обогатил неоснователно. Оценката на научноизследователския труд, престиран от ответника е определена като съвкупност от извършените разходи, обобщени предходно в изложението на фактическата обстановка, при това само до размера на тези, субсидирани от ищеца, поради което отхвърлянето на иска на Фонда е частично, за размера над 382,10 лева.

В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК , касаторът формулира следните въпроси :1/ Задължен ли е съдът да изложи собствени мотиви, като обсъди всички наведени от страните доводи, възражения и събрани доказателства по делото ? – допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с ТР № 1/2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС ; 2/ Задължен ли е съдът да изследва точното и пълно изпълнение на договора от ответната страна, при направено възражение за прихващане и да обсъди всички събрани доказателства по делото в тази насока ? – допълнителният селективен критерий е обоснован идентично на този по първи въпрос ; 3/ След отпадане на основанието, на което е извършено авансовото плащане на ответника по договор, въз основа на отменен административен акт, следва ли той да върне всичко, което е получил по време на действието на договора, развален по право с обратно действие, или има възможност да задължи полученото без правно основание, въз основа на възражение за прихващане ? ; 4/ Възможно ли е претърпените вреди от отмяната на административния акт да бъдат потърсени пред административен съд, по реда на чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК, като същите не могат да бъдат претендирани като основание за задържане на получените суми по разваления договор с обратно действие ? и 5/ Могат ли да бъдат претендирани претърпените вреди и по двата способа едновременно – възражение за прихващане в дело по ГПК и по реда на чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК ? - допълнителният селективен критерий по 3-5 въпроси се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1 , т. 3 ГПК , с формално цитиране на разпоредбата. Касаторът се позовава и на очевидна неправилност на въззивното решение, на основание чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК, която обосновава с процесуалните нарушения на съда – обект на първите два въпроса.

Първите два въпроса са предпоставени от касационния довод на страната, че съдът е оставил без коментар възражението на ищеца и заключението на специализираната комплексна експертиза в подкрепа на същото, че няма приемане от ищеца на изпълненото по първия етап от ответника, както и че така изпълненото няма научна стойност, т. е. е безполезно, доколкото в заключението е посочено, че макар дейностите да следват дейностите, посочени в одобреното за финансиране проекто - предложение / работна програма І етап /, изпълнението им не отговаря на нивото на научните знания, на нивото на психологическата наука към момента на сключване на договора, не е направен адекватен литературен анализ, не е използван стандартизиран и приет от науката психологически инструментариум. В случая, обаче, липсата на коментар от страна на въззивния съд по качеството на изпълненото, е резултат от решаващия му извод, за съизмеряване неоснователното обогатяване на ищеца с извършените от ответника разходи по изпълнението, при който решаващ извод полезността на самата престация на ответника се явява ирелевантно обстоятелство. Макар да не го е упоменал изрично, тази ирелевантност е изводима от общата логика на мотивите. Правен въпрос, относим към това решаващо съждение на съда, съответно към обосноваването на „ неоснователното обогатяване“ на ищеца с престацията на ответника, страната не е формулирала, а правилността му не е предмет на настоящото произнасяне.

Третият от въпросите е формулиран абстрактно и не позволява общовалиден отговор по приложението на правна норма или правен принцип, извън конкретиката на спора. Не съответства и на решаващите мотиви на въззивното решение, което не приема, че полученото от ответника, на основание договора, не подлежи на връщане, независимо от приетото разваляне на договора по право, а че, с оглед дължимата от всяка от страните, предвид развалянето, реституция на даденото по договора, ищецът, вместо връщане на полученото от ответника, обективирано в съответен научноизследователски труд, дължи връщане на стойността / оценката / му, но съизмерена с направените от ответника разходи по изпълнението, тъй като в противен случай би се обогатил неоснователно с предмета на тази престация. Въпросът по същество дири отговор за правилността на конкретното въззивно решение, което е предмет на друга фаза от касационното производство и на основанията по чл.281, т.3 ГПК, различни от тези по чл. 280, ал.1 и ал. 2 ГПК. Доколкото въпросът акцентира на развалянето на договора, като последица от отмяната на административния елемент от фактическия състав, обусловено единствено от поведението на Фонда, то важат съображенията по следващите два въпроса.

Четвърти и пети въпроси са в пълно несъответствие с правното основание, на което ответникът основава активното вземане по възражението си за прихващане – института на неоснователното обогатяване, а не на непозволеното увреждане. При това, въпросите са чужди на решаващите мотиви на въззивното решение и предмета на спора като цяло, тъй като ищецът не е навел възражение за недопустимост на прихващането в исковото гражданско производство, предвид уредбата на чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК, а и последната урежда подведомственост на административните съдилища на обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи, респ. е идентично неотносима към правното основание на активното вземане по възражението за прихващане.

Касационното обжалване, обаче, следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 2, пр. трето ЗЗД, поради очевидна неправилност на въззивното решение, като постановено в противоречие с чл. 57 ЗЗД, тъй като съдът е уважил възражение за прихващане, при необосновано от носителя на активното вземане конвертиране на собствената му – веществена престация – в парична, противно на предвидените в чл. 57 ЗЗД предпоставки за това, нито в хипотеза на дадено съгласие на ответната страна, да реституира в пари, вместо реално полученото от нея, к а к т о и остойностява тази престация не съобразно „действителната й стойност“, необосновано съизмерявайки я с разходи по самото изпълнение и противно на възражението на ищеца, че изработеното е лишено от целената с договора научна стойност, останало без коментар.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 632/16.10.2023 г. по т. д.№ 411/2023 г. на Софийски апелативен съд, в частта му с която, в резултат на уважено възражение за прихващане на ответника Сдружение „И. О. Е. „, е отхвърлен предявеният от касатора против Сдружението иск, с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, за връщане на сумата от 76 617,90 лева, като получена на отпаднало основание.

УКАЗВА на Фонд „ Научни изследвания „ , в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателство за платена по сметка на ВКС държавна такса, в размер на 1 532 лева.

След представяне доказателство за плащането или изтичането на срока, делото да се докладва на Председателя на І т. о. – за насрочване или на състава – за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: