О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1019

София, 01.10. 2010 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи октомври две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:С. СОТИРОВ

ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА С. - ТАШЕВА

М. ФУРНАДЖИЕВА

при секретар

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията

С. СОТИРОВ

гр. дело №541/2010 година.

Производството е по чл. 288, във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от адв. Ж. К. – процесуален представител на ищеца Т. дружество “ Б. Е. С.” ООД - град В., против въззивно решение №491/08.12.2008 г. по гр. д.№1335/2009 г. по описа на Варненския окръжен съд, Т. отделение, с което е потвърдено решение №2712/14.8.2009 г. по гр. д.№5090/2008 г. по описа на Варненския районен съд, ХІХ-ти състав, с което са отхвърлени исковете с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 10854 лева и по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата 542, 70 лева.

Ответниците по касационната жалба не заявяват становище в настоящото производство.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се поставя материалноправен въпрос относно значението на размера на неустойката за последиците по чл. 92, ал. 2 ЗЗД и като условие за действителност на клаузата за неустойка, който според касационния жалбоподател е решен в противоречие с практиката на ВС и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Сочат се решение от 15.3.1999 г. по В. №41/1998 г. на АС на Б., решение №618/18.9.1`995 г. по гр. д.№ по гр. д.№ №402/1995 г. на ВСРБ, Петчленен състав, и решение №25/12.01.1957 г. по гр. д.№7087/1956 г. на ВСНРБ, ІV г. о. Като основания за допускането...