О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3174

София, 21.06.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: БОНКА ДЕЧЕВА

Членове: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр. дело № 3965 по описа за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от “Агро-ММ”ЕООД, чрез адвокат М. М., срещу решение № 156 от 05.06.2023 г. по в. гр. д.№ 155/2023 г. на Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 105 от 11.10.2022 г. по гр. д.№ 326/2021 г. на Районен съд-Балчик, с което е отхвърлен предявеният от “Агро-ММ” ЕООД срещу ЕТ”Н. М. иск за осъждане на ответника да премахне, за негова сметка, на масивната ограда, построена в северната част на собствения на дружеството поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в м. „С.“, [населено място], общ. Балчик.

Насрещната страна Н. Г. М., като ЕТ “Н. М. , ЕИК 124047995, в депозиран отговор, подаден чрез адвокат М. И., излага съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба.

Върховния касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че ищецът е собственик, на основание договор за покупко-продажба, сключен с н. а. № 151/29. 12. 2009 г., на масивна стопанска сграда “Млекопункт”, със застроена площ от 75 кв. м., нанесена като самостоятелен обект на собственост с идентификатор ***по одобрената КККР, построена върху поземлен имот с идентификатор ***по КККР на местността „С.“, [населено място], общ. Балчик, както и на поземления имот с идентификатор ***, с площ от 619 кв. м., представляващ прилежаща площ към сградата, на основание договор за покупко-продажба № ПО-06-012/16.07.2012 г. на недвижим имот частна по чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ. Ползва и съседен имот с идентификатор 23769.501.616, относно който е инициирал процедура по изкупуването му от държавата.

Всички действия по изграждането на оградата между поземлени имоти с идентификатори ***и ***са осъществени от Н. Г. М., като ЕТ “Н. М. . По силата на издадено от главния архитект на О. Б. разрешение за строеж № 25/25.03.2010 г., на ЕТ “Н. М. е било разрешено да построи в поземлен имот ***семеен хотел за селски туризъм със ЗП – 414.05 кв. м.; РЗП-641.32 кв. м., РЗП бруто- 677.01 кв. м. В забележка от дата 01.02.2011 г. в разрешението за строеж допълнително е вписано, на основание чл. 62, ал. 2 АПК, разрешение за построяване на ограда с площ 488 кв. м. и височина до 2.20 метра. В конструктивно становище от 01.02.2011 г. относно изграждането на ограда по имотната граница между ПИ ***и заобикалящите го поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***; ***и ***към [улица], с възложител-ЕТ “Н. М. , е посочено, че оградата отделя имота от заобикалящите го поземлени имоти и възложителят e изявил желание оградата да бъде разположена изцяло в неговия имот.

В заключението на съдебнотехническата експертиза, изготвена от вещите лица арх. А. Е. и инж. А. К., е посочено, че в конструктивното становище е дадено описание на вида на оградата и указания за изпълнението й, но не и общата й дължина. Посочената в строителното разрешение дължина от 488 метра е по–голяма от изпълнената на място ограда към съседните имоти съответно от 58 м.; 18 м.; 30 м.; 28 м.; 63 м. и 44 м., или общо дължина 241 м. В конструктивното становище не е описана ограда към притежавания от ищеца имот ***. Вещите лица са представили в Приложение 13 към СТЕ фотоснимки, изготвени на дата 10.10.2017 г. за нуждите на друго дело, съобразно които по цялата северната граница на ПИ ***е била изградена масивна плътна ограда с височина около 2 метра.

Преди завеждане на делото (11.06.2021 г.), на 11. 09. 2019 г., по искане на ищеца, е било извършено от правоспособно лице трасиране и означаване на граничните точки на ПИ 23769.501.349, съгласно чл. 73, ал. 3 от Наредба № РД-02-20-05/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри по КК на [населено място], общ. Балчик. Посочено е в протокола, че площта на имота по трасировъчни данни, съобразно предвижданията на кадастралната карта, одобрена със заповед № 300-5-85/13.10.2003 г., е в размер на 619 кв. м., а площта на имота по заснемане е 604 кв. м. Установено е, че оградата на северната кадастрална граница на ПИ ***е изместена навътре в имота на ищеца, с което площта на имота е намалена с 15 кв. м. До същия извод са достигнали и вещите лица арх. А. Е. и инж. А. К. по допуснатата по делото съдебнотехническа експертиза.

В хода на делото и по искане на ответника е било извършено, от правоспособно лице, трасиране, означаване и координиране на границата на поземлен имот с идентификатор ***. Трасирането на границите на имота със съседните ПИ ***и ПИ ***е извършено в съответствие с действаща кадастрална карта. За трасирането е съставен протокол от 07.08.2021 г.

Вещите лица по допуснатата съдебнотехническа експертиза са извършили оглед и геодезическо заснемане на съществуващата ограда на дата 23.05.2022 г., резултатите от които са показани в Приложения 25-30 към СТЕ. В раздел IV т. 4 от заключението са посочили, че оградата, изградена по северната кадастрална граница на поземлен имот ***, дала повод за завеждане на делото, е изцяло премахната.

Вместо премахнатата ограда, предмет на иска по чл. 109 ЗС, в хода на исковото производство е изградена нова ограда по цялата северна кадастрална граница на поземлен имот ***. Новоизградената ограда се състои от две части – ажурна ограда с дължина 8.43 метра и височина 1.75 метра, изпълнена от стоманена тел на стоманени колчета през 2.50 метра, без основи, в съответствие с кадастралните граници, и масивна ограда с дължина 6. 70 метра и височина 1. 80 метра, изпълнена от бетонни блокчета, със стоманобетонни колонки през 1. 75 метра. Оградата е нова, изградена след като е установено отклонението на предишната и след трасиране на точките с протокола от 07.08.2021 г. Новата ограда няма основи и лежи върху бетонната настилка на съществуващата площадка. Основите на съборената ограда са извадени и натрупани наблизо извън имота, което е потвърдено и от двете страни по делото, присъствали по време на огледа. Новоизградената ограда по северната граница съвпада с кадастралната граница между имотите и е изградена в съответствие с нормативите за максимално допустимо отклонение в урбанизирани територии, заложено в чл. 18 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Вещите лица са направили констатации и относно ограждането на имота на дружеството ищец и към други съседни поземлени имоти, което не е предмет на настоящата претенция.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси:

1. Навлизане в чужд имот без съгласието на собственика му съставлява ли неоснователно действие, ако той не е дал изрично съгласие за това.

2. При наличието на императивната норма в чл. 48, ал. 3 и 4 от специалния Закон за устройство на територията, която изисква изрично писмено съгласие по отношение на строеж на плътна масивна ограда с височина над 2 метра, допустимо ли е съдът да я дерогира и замени с подзаконов акт – наредба, издадена въз основа на ЗКИР, който акт да бъде противопоставен на императивната законова разпоредба. Разпоредбата на чл. 18 Наредба № РД-02-20-5/15. 12. 2016 г. за съдържанието и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри се отнася за точността на нанесените в кадастралната карта поземлени имоти, сгради и съоръжения на техническата инфраструктура или за всички извършени строежи, които са в отклонение на вече урегулираните имоти и имотни граници.

3. Следва ли съдът по собствена преценка да приеме, че е допустимо да се строи масивна плътна ограда, попадаща в чужд имот или върху имотната граница, без писмено съгласие на собственика на съседния имот, ако строежът е в съответствие с нормативите за максимално допустимо отклонение в урбанизирани територии (до 20 см. в местоположението на правата линия), заложено в чл.18 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри.

4. Обоснован ли е правният извод на съда, че тези отклонения са незначителни, когато се касае за 30-40 кв. м., отнети с цялата построена ограда или с останалата част с площ от 15 кв. м., за която ответникът твърди, че е новопостроена.

5. Допустимо и правилно ли е да бъде уважен иск по чл. 109 ЗС за част от имот на ищеца, в която навлиза незаконно изградена от ответника ограда по страничната регулационна линия или е построена върху имотната граница, независимо от усвоената площ от имота, без изрично писмено съгласие от собственика, ако навлизането е в рамките на допустимото по чл. 18 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри при вече урегулирани имоти.

6. От значение ли е материалноправната легитимация на ответника към момента на установяване на незаконно извършеното строителство и основанието му за смущаване на собствеността.

7. Допустимо и обосновано ли е съдът да основава решението си с цененето на твърденията на едно от вещите лица по назначената СТЕ, което дава заключение само на база твърденията на една от страните, без да представи доказателства за тези твърдения, като се дерогира твърдението на другото вещо лице по СТЕ. Ако в предмета на делото са наведени противоположни твърдения от вещи лица по отношение на специални знания и умения по геодезия и картография, каквито едното от тях – архитект, няма в пълен обем, допустимо и правилно ли е съдът да приеме неговото заключение по т.4 от заключението на извършената СТЕ и да не се съобрази с твърдението на второто вещо лице – геодезист, в съдебно заседание, който е извършил замерванията с необходимите за това уреди.

8. Допустимо и правилно ли е въззивния съд да обоснове извода си за неоснователност на иска по чл. 109 ЗС, приемайки в обстоятелствената част на решението си, че с доброволното премахване на построената ограда от нарушителя след получаването на исковата претенция е преустановено нарушението и е прекратено смущаването на вещните права на ищеца, дало повод за образуване на съдебното производство.

9. Допустимо и правилно ли е съдът да счита признанието на ответника и премахването на незаконно построената в имота масивна ограда с височина над 2 метра, като основание по чл. 235, ал.3 ГПК за факти от такова значение за правото, че да отхвърли допусната и основателна претенция на ищеца, без да се съобрази с фактите по делото.

Твърди се, че въззивния съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 41 от 01.04.2019 г. по гр. д.№ 4719/2018 г. на ВКС, І г. о., решение № 401 от 21.07.2009 г. по гр. д.№ 2770/2008 г. на ВКС, ІІ г. о. и решение № 158 от 22.10.2019 г. по гр. д.№ 4171/2018 г. на ВКС, І г. о.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроси № 1-5 и по въпрос № 7. Тези въпроси не са от обуславящо значение за изхода на делото, поради което не отговарят на общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол. Въззивния съд е приел, че описаната в исковата молба масивна ограда на северната граница на ПИ № 23769.501.349, дала повод за предявяване на иска по чл. 109 ЗС, е премахната от ответника в хода на исковото производство, с което създаденото от ответника и неправомерно поддържано състояние е преустановено и пречките за пълноценното упражняване на вещните права на ищеца са прекратени. При тези данни, какъвто и отговор да бъде даден на повдигнатите от касатора въпроси, той не би довел до уважаване на предявения негаторен иск по чл.109 ЗС.

Въпроси № 6, 8 и 9 също не обосновават допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Въззивния съд е отчел факта на преустановяване на неоснователните действия на ответника в хода на производството по делото, на основание чл. 235, ал.3 ГПК, като факт обуславящ отпадане на пасивната му материалноправна легитимация. Изводите на въззивния съд са съобразени с обема и вида на заявената правна защита с оглед характера на спора и развитието му по време на висящността на производството. Въззивното решение съответства на практиката на ВКС по приложението на чл. 235, ал.3 ГПК (напр. решение 253 от 18.01.2013 г. по гр. д. № 295/2012 г. на ВКС, II г. о., решение № 61 от 30.04.2010г. по търг. д. № 741/2009 г. на ВКС, I т. о.), според която решението на съда трябва да отрази правното положение между страните по делото такова, каквото е то в момента на приключване на устните състезания, като вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, когато те са от значение за спорното право. В решение № 62/01.07.2015 г. по гр. д. № 339/2015 г. на ВКС, II г. о. е дадено тълкуване, че за да бъде уважен искът по чл. 109 ЗС, с който съдът дава търсената защита за нарушеното право на собственост от всяко неоснователно действие, което пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем, собственикът следва да установи кое е действието, което препятства упражняване правото на собственост, кой е авторът на това действие и в какво се състои нарушението. Граматическото тълкуване на употребената глаголна форма, сочеща на резултат в сегашно време, изисква установяване на действието и съществуването му в рамките на висящия процес, както и наличието на връзка между конкретното неоснователно действие на ответника и обема на препятстване на упражняването на правото на собственост на ищеца от тези действия. Искът по чл. 109 ЗС е неоснователен, ако към момента на приключване на съдебното дирене действията, препятстващи упражняване на правото на собственост на ищеца или резултатът от тези действия не съществуват. В този смисъл е и решение № 48 от 16.08.2017 г. по гр. д.№ 3809/2016 г. на ВКС, ІІ г. о.

Ответникът по жалбата и по иска не претендира присъждане на разноски за касационната инстанция и няма данни да е направил такива.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 156 от 05.06.2023 г. по в. гр. д.№ 155/2023 г. на ОС – Добрич.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: