№ 246
гр. София, 01.04.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тридесети март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Е. В. ч. т. дело № 219 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Е” Е., гр. С. чрез процесуалния му представител адв. Г срещу определение № 2501/09.02.2010г. по ч. гр. д. № 10016/2009г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, с което е оставена без уважение частна жалба вх. № 1036588/10.09.2009г. на „Е” Е., гр. С. срещу определение от 19.08.2009г. по гр. д. № 40611/2009г. на СРС, 25 състав, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск на „А” Е. чрез налагане на запор върху посочена банкова сметка в Райфайзен банк до размера от 7670, 37 лв.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение. Излага доводи, че към молбата за допускане на обезпечение не са приложени доказателства за обезпечителна нужда, допуснатата обезпечителна мярка не съответства на обезпечителната нужда и съдът не е обсъдил в цялост изложените в частната жалба обстоятелства. Моли определението да бъде отменено и исканото обезпечение на бъдещите искове да бъде отхвърлено, евентуално обезпечението да бъде отменено частично за сумата над 413, 47 лв.
Ответникът „А” Е., гр. С. не изразява становище по частната касационна жалба.
ВКС, ТК, състав на Второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено определение на Софийски районен съд, с което е допуснато исканото обезпечение на бъдещи осъдителни искове, намира, че частната касационна жалба е недопустима поради следните съображения:
Обжалваното определение на въззивната инстанция не е от категорията на съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274, ал. 3 ГПК – не прегражда по-нататъшното развитие на делото, не дава разрешение по същество на друго производство и не прегражда неговото развитие. Обжалваемостта на определението на първоинстанционния съд по обезпечение на иска произтича от закона – чл. 396 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Доколкото разпоредбата на чл. 396, ал. 1 ГПК е аналогична на чл. 315, ал. 1 ГПК отм., приложение намира Тълкувателно решение № 1/2001г. по гр. д. № 1/2001г. на ВКС, ОСГК, т. 6, съобразно което определението по обезпечение на иска подлежи на двуинстанционно разглеждане и ВКС се произнася по жалби, когато е постановено за първи път от въззивен съд. В настоящия случай редът за обжалване е изчерпан с постановяване на процесното определение, с което въззивният съд се е произнесъл по частната жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което молбата за допускане обезпечение на бъдещи искове по чл. 390, ал. 1 ГПК е уважена.
Поради недопустимостта на частната касационна жалба същата следва да се остави без разглеждане.
Мотивиран от горното, ВКС на РБ, ТК, Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на „Е” Е., гр. С. чрез процесуалния му представител адв. Г срещу определение № 2501/09.02.2010г. по ч. гр. д. № 10016/2009г. на Софийски градски съд, Търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: