О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1641

[населено място], 18.06.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия Цолова т. д.№2150/23г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Ес Джей строй“ АД срещу решение №389/20.06.23г. по т. д.№272/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение №2600039/24.11.22г. по т. д.№30/20г. по описа на Кюстендилски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от дружеството срещу „Инженеринг ВАС строй“ЕООД обективно съединени искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.327 ал.1 ТЗ за заплащане на незаплатени цени за закупени стоки и материали по следните фактури: №[ЕГН]/06.12.2017г. – на стойност с ДДС 2 805,76 лв., №[ЕГН]/14.02.2018г. – на стойност с ДДС 43 670,44 лв. , №[ЕГН]/14.02.2018г. – на стойност с ДДС 51 803,39 лв. и №10000001002/14.03.2018г. – на стойност с ДДС 2 879,33 лв. ведно със законната лихва, както и акцесорните на тях искове по чл.86 ал.1 ЗЗД - за обезщетение за забава, начислено върху тези суми в размери съответно 678,11 лв. за периода 06.12.2017г. – 23.04.2020г., 9 705,32 лв. за периода 14.02.2018г. – 23.04.2020г., 11 512,79 лв. – за периода 14.02.208г. – 23.04.2020г. и 617,51 лв. – за периода 14.03.2018г. – 23.04.2020г.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт, поради допуснати от съда нарушения на материалния закон и процесуалните правила и поради необосноваността му. Поддържа се, че въззивният съд неправилно е приел, че липсват конкретни договорки относно вида на стоките и дължимата за тях цена, тъй като при констатираните в решението му трайни търговски отношения, е следвало да съобрази липсата на доказано от ответника отхвърляне на изпратеното му от продавача предложение за сключване на договор. В тази връзка касаторът счита, че съдът неправилно е тълкувал и приложил нормата на чл.292 ал.1 ТЗ. Твърди, че по делото е доказано, че фактурите са подписани от упълномощено от ответното дружество лице, а информацията, съдържаща се в тях, както и получаването на стоката, са потвърдени от разпитаните по делото свидетели, но тези обстоятелства съдът не е взел предвид. По тези съображения касаторът е поискал въззивното решение да бъде допуснато до проверка по същество и отменено, като с решението си касационната инстанция уважи предявените от него искове. Претендира разноски.

В приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по обуславящ изхода на спора начин по следните въпроси : 1. Дължи ли се плащане от купувача по сключен неформален договор за покупко-продажба на стоки, ако издадената фактура, въз основа на осъществената доставка на стоки е подписана от упълномощено от купувача лице, но не е включена в дневниците за покупко-продажба на купувача и е оспорена от него пред съда?; 2. Може ли фактът на реално предаване на стоките по сключен между страните неформален договор за покупко-продажба на стоки да бъде удостоверен със свидетелски показания, в това число от техническия ръководител на обекта, в който процесните стоки са вложени и как следва да се ценят от съда процесните показания?; 3.При наличие на трайни търговски отношения между страните по сключен неформален договор за покупко-продажба на стоки, следва ли да бъде проведено доказване от ищцовата страна относно правилата, на които търговските отношения са се подчинявали, или следва ответната страна да установи наличието на възражение срещу предложението на ищеца-продавач, в хипотезата на чл.292 ал.1 ТЗ?; 4.При наличие на трайни търговски отношения между страните, неоспорени от тях по време на съдебното производство, налице ли е задължение за изрично писмено съглашение между страните относно цената на сключените между тях неформални договори за покупко-продажба на стоки, които представляват част от вече установените между страните трайни търговски отношения, или е приложима нормата на чл.292 от ТЗ? Винаги ли е налице хипотезата на чл.292 ал.1 ТЗ при наличие на трайни търговски отношения между страните?

Първият, вторият и четвъртата група от въпросите касаторът поддържа с допълнителната предпоставка на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, като твърди, че по тях съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС , обективирана в решенията по т. д.№454/08г., по т. д.№380/08г., по т. д.№593/09г., т. д.№478/10г. на ІІ т. о. , по т. д.№465/10г. на ІІ т. о. /по първия въпрос/, по гр. д.№2117/16г. на ІV г. о., по гр. д.№2902/14г. на ІІІ г. о., по гр. д.№483/12г. на І г. о., по гр. д.856/09г. на ІV г. о. /по втория въпрос/, по т. д.№274/08г. на І т. о. и определение по ч. гр. д.№192/16г. на ІІ т. о. /по четвъртата група въпроси/. Третият от въпросите, според касатора, е от значение за точното прилагане на закона – основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, което релевира в хипотезата на „създадена, поради неточно тълкуване, съдебна практика, която води до нарушаване на прокламирания в чл.5 ГПК принцип на законност“ /визира се неточно тълкуване от страна на въззивния съд на разпоредбата на чл.292 ал.1 ТЗ/.

На самостоятелно основание касаторът иска касационното обжалване да бъде допуснато при предпоставката на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК – поради очевидна неправилност на въззивното решение, наличието на която обосновава с доводи за несъобразяването му нито със събраните по делото доказателства, нито с изразените от страните становища.

Ответникът „И. В. строй“ЕООД /с ново наименование „Самсор проджект“ ЕООД/ не се е ангажирал с писмено становище по касационната жалба.

Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба е недопустима в частта й, насочена срещу решението на Софийски апелативен съд, постановено по главните и акцесорните искове, основани на фактури №№[ЕГН]/06.12.2017г. и 10000001002/14.03.2018г. с оглед правилото на чл.280 ал.3 т.1 предл.2 ГПК за необжалваемост на постановените въззивни актове по търговски дела с цена на иска под 20 000 лв. Поради това образуваното в тази му част производството пред касационната индстанция следва да бъде прекратено. В останалата й част, настоящият състав на Върховен касационен съд намира касационната жалба за подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което я приема за допустима.

При проверката за наличие на предпоставки за достъп до касационно обжалване на въззивното решение по останалите два главни и два акцесорни иска настоящият състав съобрази следното:

За да постанови обжалвания резултат, Софийски апелативен съд е приел за установено въз основа на анализ на събраните по делото доказателства /писмени – две издадени от ищеца и осчетоводени от ответника през 2017г. фактури и свидетелски показания/,че страните по делото са имали установени търговски отношения по повод осъществени помежду им сделки за търговска покупко-продажба на дограма и материали за нея. Констатирал е като спорно между страните твърдението на ищеца, че в процесните четири фактури са обективирани осъществени в продължение на тези търговски отношения конкретни сделки. Във връзка с тази констатация, съставът е посочил, че съществуването на отделни договори за продажба с предмета, посочен в исковата молба, следва да бъде доказано от ищеца с всички допустими доказателствени средства. По въпроса, касаещ трайните търговски отношения съдът е съобразил, посочвайки, че я споделя, практика на ВКС по приложението на чл.292 ал.1 ТЗ – решение по т. д.№274/08г. на І т. о. на ВКС, според която при установени трайни търговски правоотношения не е необходимо изрично приемане на предложената от насрещната страна оферта при всяка отделна доставка, като мълчанието може да се приеме за съгласие на търговеца за сключване на отделната търговска сделка, само ако от трайно установените между тях търговски отношения е видно, че помежду им няма спор по съществените й елементи, какъвто е и цената на стоката. В разглеждания в светлината на тази практика случай съдът е намерил, че ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване по какви правила и последователност на осъществяване са се подчинявали търговските отношения между страните – как са извършвани заявките от страна на купувача, с които да са били посочвани необходимите му като вид и количество стоки, дата на предаването им, начин на доставка с индивидуализирано превозно средство, начин на предаване на стоките и придружаващите ги документи от продавача на купувача. Поради това е ограничил извода си за наличие на осъществени при хипотезата на чл.292 ТЗ търговски отношения само до обективираните с двете приети, осчетоводени и платени от ответника фактури от 2017г. Посочил е, че в съвкупната им преценка ангажираните от ищеца доказателства не установяват наличието на четири последващи ги консенсуални договора за покупко-продажба на стоки по отправено по реда на чл.292 ал.1 ТЗ предложение, тъй като са недостатъчни да обосноват извод за наличие на постигнато между страните съглашение по отношение вида, количеството, качеството на стоката и дължимата за нея цена, както и за изпълнение на задължението на продавача да предаде стоките на купувача и съпътстващите я документи. Тъй като данни за съществените елементи на твърдените сделки се съдържат единствено в едностранно съставените и подписани фактури, за които няма данни да са били получени и осчетоводени от ответника, съдът е отказал да кредитира свидетелските показания и изслушаното заключение на техническата експертиза като обосноваващи извод за наличието на постигнато съгласие по тях. Като негодна да установи факта на получаването на фактурите съдът е преценил представената по делото обратна разписка, от която е намерил за установено единствено, че ищецът е изпратил на ответника на 09.11.2018гт. пратка с неизвестно съдържание, която е получена от лице, което последният изрично е оспорил да е негов представител. В заключение съдът е споделил като почиващ и на константната съдебна практика извода на първоинстанционния съд относно доказателственото значение на неподписаната и неосчетоводена при купувача фактура, която, при липса на други допустими доказателства, не може да установи нито сключване на договор за търговска продажба, нито получаването на стоката. По тези съображения съдът е направил извода си за неоснователност на предявените искове.

Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Съгласно чл.280 ал.1 ГПК, приложима при съобразяване с постановките на т.1 от Тълкувателно решение №1/2010г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, общо изискване за допускане до разглеждане по същество от касационната инстанция на въззивни съдебни решения е в приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК да бъдат формулирани конкретни правни въпроси, по които тя дължи да даде отговор с решението си. Въпросите следва да са от обуславящ характер, което означава да са били въведени в предмета на спора и дадените от въззивната инстанция отговори да са я мотивирали да постанови крайния резултат по спора или извършените /неизвършени от него процесуални действия да са довели именно до този резултат. Търсеното с формулирането на въпроса разрешение от касационната инстанция следва да има освен непосредствено значение за изхода на спора, също и общоприложим към други сходни случаи ефект. Въпросите не могат да са хипотетични, но същевременно следва да не са от фактологично естество /отговорите им да са поставени в зависимост от събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях факти по конкретното дело/, а да имат характер на въпроси по прилагането на закона. Съставът на касационната инстанция нито е длъжен, нито има правото да извежда правни въпроси от твърденията на касатора или от сочените от него факти и обстоятелства, с оглед спазването на принципа за диспозитивното начало, а непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.

Първият от поставените в изложението на касатора въпроси не кореспондира нито с изводите на съда, нито с представените от него и приети по делото фактури, които са едностранно подписани от издателя им и не носят подпис на друго лице. Поради това въпросът, основан на твърдението, че издадените фактури са подписани от упълномощено от ответното дружество лице, е фактологически неверен. Съдът е основал крайния си извод основно на изрично приетото от него, че няма данни фактурите да са получени от насрещната страна и да е извършено приемане на стоките, описани в тях. Поради това не може да бъде направен обоснован извод, че така формулираният от касатора въпрос отговаря на общото изискване за допустимост. Последното е предпоставка за освобождаване на настоящия състав от задължението да изследва наличието на релевирания с въпроса допълнителен критерий за извършване на селекцията по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.

Непокриващ общото основание за достъп е и вторият от въпросите. Въззивният състав не е отрекъл тезата, че реалното предаване на стоките по договор за покупко-продажба може да се установява със свидетелски показания, а е аргументирал, че събраните такива не могат да установят наличието на твърдените договорни връзки досежно съществените им елементи, тъй като такива данни се съдържат единствено в едностранно подписаните фактури, за които няма данни да са получени от ответната страна.Реалното предаване на стоки, предмет на покупко-продажба, освен това, като обстоятелство, свързано с изпълнението на договор, е предпоставено от наличието на вече сключен такъв, който именно факт съдът е отрекъл да е доказан от ищеца при условията на пълно и главно доказване /като се има предвид и забраната за кредитиране на свидетелски показания при условието на чл.164 ал.1 т.3 ГПК/. Поради факта, че така формулираният от касатора втори въпрос няма характеристиките на обуславящ изхода на делото, е безпредметно разглеждането на сочения в допълнение към него критерий за допускане на касационния контрол по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.

Въпросите в последните две точки са свързани с мотивите на съда по приложението на чл.292 ал.1 ТЗ, които не могат да бъдат квалифицирани като обуславящи крайния правен резултат. Макар да е посочил, че ищецът е следвало да докаже и не е доказал правилата, на които са се подчинявали търговските правоотношения между страните, установени с предходно издадените и двустранно подписани от тях две фактури от 2017г., съдът не е излагал съображения относно доказателствената тежест за установяването наличие на изрично изразено неприемане на предложението на продавача от купувача, а се е основал на факта, че липсват данни това предложение /обективирано в четирите, едностранно подписани от ищеца като продавач, фактури/ да е достигнало до насрещната страна. Разгледано в контекста на тази фактическа установеност, цитираното от касатора и изрично съобразено и от въззивния състав решение по т. д.№274/08г. на І т. о. на ВКС, не влиза в противоречие с решаващия му извод, за липса на съвпадащи насрещни воли с приемане на офертираното с фактурите по съществените елементи на отделните продажби, доколкото прилагането на съдържащата се в чл.292 ал.1 ТЗ презумпция предпоставя достигането на предложение с обективирани в него съществени елементи на сделката до адресата му, последвано от бездействие от негова страна да го отхвърли веднага, каквото достигане е отречено да е установено по делото. Освен това и поради този факт съдът изрично е приел, че четирите оспорени от ответника като установяващи договорни връзки между страните фактури не представляват част от установените между тях с предходно съставените и подписани двустранно две фактури търговски отношения, каквото противно на този извод твърдение се съдържа в текста на четвъртия въпрос. По така изложените съображения, освен че с формулираните в т.3 и т.4 въпроси не се обосновава общата предпоставка за допустимост, не могат да бъдат формирани изводи и за противоречие между решаващите изводи на въззивния съд с установената практика на ВКС, както и, че с постановеното от него решение се създава съдебна практика, която, поради неточно тълкуване на разпоредбата на чл.292 ал.1 ТЗ, води до нарушаване на принципа за законност.

Не може да се обоснове достъп до проверка по същество от касационната инстанция на обжалваното въззивно решение и на последното, сочено от касатора основание по чл.280 ал.2 предл.3 ГПК. Съгласно възприеманото в практиката на ВКС не всяка форма на неправилност е меродавна за прилагането на критерия по чл.280 ал.2 предл.3 ГПК. За да е очевидно неправилно решението следва да страда от такъв особено тежък порок, който е установим изначално от прочита на съдебния акт, без да се налага извършване на допълнителна проверка според събраните доказателства и извършените процесуални действия от съда и страните. Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона обратно на неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Аргументите на касатора в тази насока не биха могли да се преценят като осъществяващи някоя от изброените по-горе хипотези, а се свеждат до излагане на съображения, които са относими единствено към фазата по разглеждане на спора при вече допуснато обжалване на съдебния акт.

Изложеното дава основание на настоящия състав да постанови отказ за допускане на касационна проверка за законосъобразност на атакуваното пред Върховен касационен съд въззивно решение.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, в състав на Второ търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на „Ес Джей строй“АД с ЕИК[ЕИК] срещу решение №389/20.06.23г. по т. д.№272/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение №2600039/24.11.22г. по т. д.№30/20г. по описа на Кюстендилски окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от дружеството срещу „Инженеринг ВАС строй“ЕООД обективно съединени искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.327 ал.1 ТЗ за заплащане на незаплатени цени за закупени стоки и материали по фактури №[ЕГН]/06.12.2017г. – на стойност с ДДС 2 805,76 лв. и №10000001002/14.03.2018г. – на стойност с ДДС 2 879,33 лв. ведно със законната лихва, както и акцесорните на тях искове по чл.86 ал.1 ЗЗД - за обезщетение за забава в размери съответно 678,11 лв. за периода 06.12.2017г. – 23.04.2020г. и 617,51 лв. – за периода 14.03.2018г. – 23.04.2020г.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №389/20.06.23г. по т. д.№272/2023 г. на Софийски апелативен съд в останалата му обжалвана от „Ес Джей строй“АД част.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: