№ 803
С. 01.08. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шести април, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 1470/2010г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Злати Г. В. и И. С. В., [населено място], чрез пълномощника им адвокат А. В., срещу въззивно решение от 19.07.2010г. по гр. дело №424/2010г. на Плевенския окръжен съд. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса – предвижда ли Правилникът за вписванията форма за действителност и ред за действителност като изискуема предпоставка за валидност на вписването и нищожно ли е вписването на искова молба, надлежно вписана във входящ регистър на нотариалната служба, когато при последващото нанасяне на данни за извършеното и вписаване в партидната книга е допуснат недостатък. Счита, че въпросът е относим към разпоредбите на чл. 34 и чл. 36 ПВ. От преценката по него зависи решаващият извод на съдилищата по всички спорове, при които е от значение поредността на вписване на конкуриращи се, подлежащи на вписване актове, касаещи вещни права върху недвижими имоти - както спорове за собственост какъвто е процесният, така и спорове за разваляне на договори, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти. Твърди се, че така поставеният правен въпрос се решава противоречиво от съдилищата и решението по него е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Прилагат се съдебни решения.
Ответникът по...