Публикувано: Сборник постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по граждански дела 1953-1994, стр. 713, пор. № 261

ЗЗД ОБЯВЯВАНЕ НА ЗАГУБИЛИ СИЛА НЯКОИ ТЪЛКУВАТЕЛНИ РЕШЕНИЯ НА ВЪРХОВНИЯ СЪД, ОБЩО СЪБРАНИЕ НА ГРАЖДАНСКАТА КОЛЕГИЯ, И ОТМЕНЯВАНЕ НА ДРУГИ

При проверката на издадените от Общото събрание на гражданската колегия тълкувателни решения Пленумът на Върховния съд констатира, че някои от тях са загубили силата си и са станали безпредметни поради измененията в нормативните актове, до които се отнасят, или поради временния характер на разглежданите въпроси. С оглед да се улесни практиката, налага се тези тълкувателни решения да бъдат обявени за загубили силата си. Такива решения са:

1. Решения № 148 и 149 от 05.06.1953 г., които се отнасят до прегледа и отмяната на влезли в сила решения за обезсилване на ценни книжа, постановени при действието на отменения ЗГС. Даденото с тях тълкуване на закона е загубило значението си с изтичането на повече от 12 години от отменяването на ЗГС.

2. Решения № 32а от 23.02.1954 г., № 63 от 05.05.1955 г. и № 83 от 28.06.1955 г. по тълкуване на 709-о Постановление на Министерския съвет от 26.10.1953 г. Това постановление е за спиране опразването на жилищни помещения за определен срок, с изтичането на който отпада и силата на тълкуването, дадено с поменатите решения.

Сега въпросът за спиране на изпълнението на решенията и на заповедите за опразване на жилищни помещения ежегодно за периода от 01.11. до 31.03. е уреден с разпореждане № 1733 на Министерския съвет от 27.10.1962 г., обнародвано в "Известия", бр. 88 от 02.11.1962 г.

3. Решение № 69 от 02.07.1954 г. за тълкуване на 567-о ПМС и ЦК на БКП от 06.09.1953 г. относно дължимите такси за водоползване на ТКЗС и членовете им до датата на издаването му. Отношенията, предмет на постановлението, са ликвидирани и решението е загубило силата си.

4. Решение № 132 от 21.11.1954 г. по тълкуването на чл. 112, ал. 4 КТ в тогавашната му редакция. С изменението на Кодекса на труда от 15.11.1957 г. този текст придоби друго съдържание, а установяването на трудовите злополуки по съдебен ред се уреди с чл. 159 КТ и чл. 25, ал. 5 ЗП. Поради това решението е загубило силата си.

5. Решение № 31 от 03.03.1955 г. относно правото на парично обезщетение за неизползван допълнителен редовен отпуск по чл. 55 КТ и чл. 41 и 42 от Наредбата за отпуските. С изменението на чл. 84 КТ от 15.11.1957 г. въпросът е уреден по друг начин и затова тълкуването, дадено с решението, не е вече меродавно.

6. Решение № 112 от 13.09.1955 г. относно законната ипотека по чл. 45 от Наредбата-закон за облекчаване на длъжниците и заздравяване на кредита. Понеже поменатият закон е отменен и правоотношенията, свързани с него, са ликвидирани, решението е загубило силата си.

7. С решение № 118а от 01.12.1956 г. е прието, че при липса на съгласие за начина на индивидуализиране на продадените родово определени вещи и при дистанционните продажби собствеността и рискът преминават от продавача върху купувача от момента на фактическото предаване лично на купувача или на негов представител вещите или при предаване на разписката от товарителницата или друг валиден документ, даващ право на разпореждане със същите на купувача.

Застъпеното в това решение становище досежно дистанционните продажби обаче не е в съгласие със смисъла на чл. 24, ал. 2 ЗЗД. По смисъла на този член при дистанционните продажби на родово определени вещи, при които купувачът нарежда на продавача да му изпрати вещите, с предаването на същите на спедитора или превозвача те следва да се приемат за определени по съгласие на страните. Поради това и от този момент се прехвърля собствеността на вещите от продавача върху купувача, от който момент върху последния преминава и рискът. В този смисъл изрично е уреден въпросът, когато се касае до покупко-продажба между социалистически организации в чл. 31 от Закона за договорите между социалистическите организации, обнародван в ДВ, бр. 85 от 01.11.1963 г.

Като незаконосъобразно решението в тази му част следва да бъде отменено.

8. Решение № 107 от 01.10.1957 г. относно наследствената пенсия на съпруга на починал пенсионер. Този въпрос сега е уреден изрично с чл. 33 ЗП и & 70 ППЗП и поради това решението е загубило силата си.

9. Решение № 130 от 02.12.1957 г. по тълкуването на Инструкцията за реда за предаване и приемане на търговските предприятия, магазини и др., утвърдена с 1941-о ПМС от 1950 г. Понеже тълкуването е свързано с еднократна дейност във връзка с поменатото постановление, която отдавна е приключена, решението остава безпредметно.

10. Решение № 33 от 09.04.1956 г. в частта му за недопустимостта на преглед на решенията по чл. 282, ал. 1 ГПК. С изменението на Гражданския процесуален кодекс от 10.11.1961 г. тези решения вече подлежат на обжалване и влизат в сила, поради което подлежат на преглед.

11. Решение № 27 от 02.02.1959 г. относно установяване на трудовия стаж в Добруджа. С изменение на чл. 86 ППЗП от 12.08.1960 г. въпросът е уреден по друг начин и затова даденото тълкуване загуби силата си.

12. Решение № 86 от 05.07.1961 г., според което второинстанционният съд не може да проверява правилността на решението по обратния иск, ако има подадена жалба само срещу решението на първоначалния иск. С изменението на чл. 206 ГПК от 10.11.1961 г. се откри такава възможност и затова даденото тълкуване загуби силата си.

13. Решение № 67 от 01.06.1960 г. относно приложението на чл. 39 от Закона за бюджета. Този закон е отменен със Закона за съставяне и изпълнение на държавния бюджет (ДВ, бр. 91/1960 г.), който не съдържа разпоредба, отговаряща на чл. 39 ЗБ, и затова даденото тълкуване е загубило силата си.

Сега въпросът за рекламациите срещу бюджетни учреждения във връзка с предявяването на искове срещу последните е уреден в чл. 108, ал. 2 ГПК.

14. С решения № 255 от 17.12.1953 г.; № 12 от 05.02.1954 г.; № 58 от 07.05.1954 г.; № 127 от 13.11.1954 г.; № 141 от 04.11.1954 г.; № 142-8 от 11.11.1954 г.; № 143 от 02.12.1954 г.; № 149 от 04.11.1954 г.; № 154 от 02.12.1954 г.; № 155 от 02.12.1954 г.; № 2 от 03.01.1957 г.; № 80 от 01.06.1957 г.; № 52 от 01.04.1958 г.; № 97 от 05.11.1958 г. и № 9 от 03.01.1959 г. Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд се е произнесло по разни въпроси във връзка с приложението на Закона за наемите с оглед действащите към момента на постановяването им разпоредби.

Вследствие на измененията на Закона за наемите, след издаването им, тези решения следва да се обявят за загубили силата си.

По изложените съображения Пленумът на Върховния съд

ПОСТАНОВИ:

I. Обявява за загубили сила следните тълкувателни решения на Върховния съд, Общо събрание на гражданската колегия:

II. Отменява решение № 118-а от 01.12.1956 г., досежно дистанционните продажби като незаконосъобразно.