Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. К., Н. К. и С. Р. против определение на Окръжен съд – Пловдив, постановено по гр. д. № 2975/2009 година, с което е оставено в сила определението на Районен съд – Пловдив, с което е прекратено производството по предявения от жалбоподателите иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, поради липса на правен интерес.

Към частната касационна жалба е приложено изложение на касационните основания, обуславящо според жалбоподателите допускането до касационно обжалване на определението на окръжния съд по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

В срока за отговор по чл. 276, ал. 1 от ГПК, ответниците по частната жалба се подали такъв, с който оспорват подадената частна жалба.

Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение като взе предвид обстоятелствата по делото, доводите и възраженията на страните намира следното от фактическа и правна страна:

Частната касационна жалба е допустима с оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 1 вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК защото е насочена срещу определение на въззивен съд, потвърждаващо определение на първоинстанционен съд, с което се прегражда съдебното производство, което е с обжалваем интерес над 1000 лева (у-ние за данъчна оценка от 4 139, 90 лв.).

Върховния касационен съд намира, че частната касационната жалба не следва да се допусне до касационно разглеждане тъй като не са налице условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

С атакуваното въззивно определение е прието липса на правен интерес от провеждането на специалния установителен иск по чл. 14, ал. 4 ЗПСЗЗ, след като не е заявено възстановяване на земеделската земя с площ от 25 дка в землището на с. З., Пловдивска област, м.”К” от името на наследодателя на ищците С, а тя е възстановена в полза на наследниците на общия на страните наследодател и баща на С. Р. Ш., Р. Т. Ш. като негов собствен имот в стари реални граници по решение № 12107/11.04.1994 година на Поземлена комисия – Община „Р”. Съдът е посочил, че правен интерес от провеждането на иска има само в случаите когато е съществува висящо производство по чл. 14, ал. 3 ЗПСЗЗ, или възможността такова да бъде образувано каквото в полза на ищците не е налице. С § 22 от ПЗР на ЗИД ЗПСЗЗ (Дв бр. 13 от 2007 г.) срокът за предявяване на исковете по чл. 11, ал. 2 ЗПСЗЗ се ограничи до 13.05.2007 г. вкл.

Материалноправния въпрос, по който според жалбоподателя се е произнесъл съда и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото е, допустимо ли е от гледна точка на наличието на правен интерес предявяване на иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, в което производство да се установи, че възстановената с решение на поземлена комисия земеделска земя е собственост на друго лице и може ли въз основа на решение на съд в това производство, поземлената комисия, на основание чл. 14, ал. 7 от ЗСПЗЗ да постанови ново решение, с което да измени предходното свое решение относно лицата, в полза на които се възстановява собствеността.

Установителния иск, който следва да установи титуляра на правото на собственост към един минал момент, какъвто е искът по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, може да се предяви само при наличието на правен интерес. В хипотезите по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, правния интерес като абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на иска за защита на правото на собственост с установителния иск, уреден в ЗСПЗЗ, е обусловен от наличието на надлежно заявено искане на ищците до съответната поземлена комисия, в качеството им на правоимащи лица по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗСПЗЗ, за възстановяване на процесните земеделски земи на тяхно или на името на техен наследодател. Липсата на заявено искане от страна на ищците за възстановяване на земеделската земя на тяхно или на името на техния наследодател, води до извод за липса на правен интерес от предявяването на установителния иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ. Действително е предвидена възможност за поземлената комисия да измени своето решение, с оглед ново обстоятелство, каквото може да бъде и решение на съд, но само при наличието на заявление за възстановяване от страна на ищците, т. е. на конкуриращи се заявления пред поземлената комисия, относно един и същ имот, представляващ земеделска земя. При липсата на заявено искане от страна на ищците за възстановяване на земеделската земя, поземлената комисия не би могла да измени своето решение в частта относно кръга на лицата, в чиято полза се възстановява собствеността, доколкото това би довело до отричане на правата на лицата, които са заявили възстановяването, без да има заявено искане за възстановяването от лицата, с които поземлената комисия би ги заменила. Такова отричане на права на заявителите в производството пред поземлената комисия е недопустимо, което води до извод за невъзможност на лицата, пропуснали да заявят за възстановяване пред поземлена комисия на земеделска земя в законовия срок, да водят установителния иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, предвид липсата на правен интерес.

Нормата на чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ не е новосъздадена правна норма и не са налага нейното тълкуване с оглед позоваването на касационното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК от страна на жалбоподателите, налице е съдебна практика на ВКС по нейното прилагане / в т. ч. и ТР №1/1997 г. на ОСГК/ и не е налице основанието за допускане до касационно обжалване на определението на въззивния съд, с което е оставено в сила определението за прекратяване на делото на районен съд, поради липса на правен интерес.

По изложените съображения ВКС, Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Окръжен съд – Пловдив, постановено на 18.11.2009 година, по гр. д. № 2975/2009 година, с което е оставено в сила определението на Районен съд – Пловдив, постановено на 13.10.2009 година по гр. д. № 7263/2009 г.,с което е прекратено производството по предявения от жалбоподателите иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, поради липса на правен интерес.

Определението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.