Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. второ от ГПК.

Постъпила е частна жалба от К. Б. И. и М. Б. В. против решение № 356 от 19.05.2009 г. на Върховния касационен съд на Р. Б. ІІІ г. о., с което е прекратено съдебното производство.

Ответникът по частната жалба Р. Ф. Ф. счита, че същата е процесуално недопустима, като претендира направените по повод подаването й разноски, а останалите страни не са изразили становище.

Решение № 356 от 19.05.2009 г. на Върховния касационен съд на Р. Б. ІІІ г. о. е постановено по реда на чл. 218а, ал. 1, б.”а” ГПК отм. във връзка с § 2, ал. 3 ПЗР ГПК и с него е обезсилено атакуваното с касационната жалба въззивно решение № 202 от 13.07.2007 г. по гр. д. № 38/2006 г. на Окръжен съд С., както и оставеното с него в сила решение от 2.08.2002 г. по гр. д. № 711/2000 г. на Районен съд - С., като е прието, че предявения иск е процесуално недопустим, поради липса на правен интерес.

Касационното решение е окончателно, въпреки, че с него се прекратява исковото производство. Съдебното производство в Р. Б. е триинстанционно, съобразно нормата на чл. 119, ал. 1 от Конституцията, като Касационният съд действа като последна контролно-отменителна инстанция. На касационно обжалване като последна инстанция подлежат обжалваемите и невлезли в сила решения на въззивните (апелативни) съдилища (чл. 218а, б. „а и „б ГПК). При упражняване на касационния контрол преди да се произнесе по законосъобразността на решението, касационната инстанция се произнася по неговата допустимост, включително и по допустимостта на исковата молба. Когато счете, че постановените решения на първата и втора съдебна инстанция са недопустими, Касационният съд ги обезсилва и прекратява производството (чл. 218ж, ал. 2 ГПК). Решението, с което Касационният съд се произнася по недопустимо въззивно решение, като го обезсилва и прекратява делото, като с това се изчерпва касационното производство и постановеното касационно решение не подлежи на обжалване, поради липса на друга инстанция.

В обобщение частната жалба е подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

Жалбоподателите следва да възстановят направените от Р. Ф. Ф. разноски за настоящото частно касационно производство в размер на 180 лв., представляващи заплатено възнаграждение на а. А за подаване отговор против частната жалба.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на К. Б. И. и М. Б. В. против решение № 356 от 19.05.2009 г. на Върховния касационен съд на Р. Б. ІІІ г. о. и ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 510 по описа за 2009 г. на Върховния касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение.

ОСЪЖДА К. Б. И., гр. К., ул.”С” бл. 18, вх. Б, ап. 25 и М. Б. В., гр. К., бл.”Р” вх. А, ап. 4 да заплатят на Р. Ф. Ф., с. Б., обл. Смолян разноски по повод подадената частна касационна жалба в размер на 180.00 /сто и осемдесет/ лева.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред тричленен състав на Върховния касационен съд на Р. Б.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: