О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1680

София, 19.06.2024 година

Върховният касационен съд на Р. Б. ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на тринадесети май две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: В. Х.

Е. А.

изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т. дело №322/2024 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Застрахователна компания Лев инс „ АД- [населено място], срещу решение №10017 от 25.04.2023г. по гр. д.1266/20г. на Софийски апелативен съд.

Ответникът по касационната жалба-Т. В. П. не е заявила становище. Такова не е депозирал и третото лице – помагач - Г. Б. Г..

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима:

С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв.Т. П. е поддържал основание по чл.280,ал.1, т.1 ГПК. Направени са оплаквания за неправилност на решението, поради необсъждане, според касатора, на всички обстоятелства, обуславящи причинените вреди, тъй като „не ставало известно какво се съдържа в понятието справедливост“, не бил мотивиран и „ оценъчен извод“. Като тези оплаквания са с разгледани в контекста на мотивите на посочени съдебни актове на ВКС, без да се обсъжда конкретно противоречие на правен извод по поставен от касатора въпрос. Посочено е още, че въпросът за съпричиняването на вредоносния резултат, също бил разрешен в противоречие с изброена съдебна практика, като страната е разяснила своето разбиране за понятието „ принос“. В заключение са формулирани въпросите- 1/:“ В хипотеза на пряк иск срещу застрахователя, при прилагането на чл.51,ал.2 ЗЗД, какви са критериите за определяне на процента съпричиняване на вредоносния резултата на пострадалия при ПТП и как следва да се прилага редукцията на обезщетението, за който иска би бил основателен и как следва да бъде наложено намаляването му, поради допринасянето на пострадалия и застъпване на вредата?“. 2 /“ В хипотеза на пряк иск срещу застрахователя, при прилагането на чл.51,ал.2 ЗЗД,, кои са водещите критерии, обуславящи редукцията на обезщетението и процентно съотношение, при нарушаване на чл.137А от ЗДвП от страна на пострадалия при ПТП пътник в МПС?“. И 3 / „ Как следва да се прилага принципа на справедливост, въведен в чл.52,от ЗЗД и кои са критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя при доказано съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия?“ Други доводи не са развити.

С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

С т.1 ТР ОСГТК №1 /09г. е дадена дефинитивна определеност на общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- то съставлява правен въпрос, свързан с решаващите изводи на въззивния съд, довели до постановения и обжалван правен резултат. С оглед така приетото, поставените от касатора първи и втори въпрос с еднакво съдържание и насоченост не са релевантни тъй като са общи, теоретични, като липсва обоснована свързаност с решаващите мотиви на въззивния съд, което определя именно обосноваността на общото основание. Но дори и от тези въпроси да бъде изведен релевантен, страната не защитава довод за наличие на допълнителен критерий – необходима предпоставка за допускане на решението до касационно обжалване. Не може да обоснове такъв, изброяването на съдебни актове по повод общото оплакване, че съдебната практика установявала задължение на съда да изследва детайлно поведението на пострадалия и неговия принос, тъй като в случая съдът е направил именно това – изложил е пространни и детайлни мотиви по отношение недоказаност на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Или, липсва валидно установено общо основание и защитен допълнителен критерий. Освен това, по отношение на поставените въпроси относно съпричиняване от пострадалия на вредоносния резултат, следва да се има предвид и това, че общите оплаквания за неправилност на акта не могат да обосноват наличие на предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване.

Поставеният въпрос, свързани с критериите за определяне размера на обезщетенията по смисъла на чл.52 ЗЗД отново е обвързан с недоказаното твърдение на страната относно съпричиняване на вредоносния резултат. Общите оплаквания са основани на твърдения и оплаквания, които не съответстват на мотивите на съда, който е развил изрично, съобразно установеното по спора, решаващи мотиви, свързани с начина на формиране на конкретния размер обезщетение. Съставът е разгледал установеното, в контекста на критериите по чл.52 ЗЗД, които е разгледал с оглед постановките на ППВС4/68г. при определяне размера на обезщетението .Несъгласието с тези мотиви не обосновава, нито извод за наличие на общо основание при така поставения общ въпрос, нито установява необоснованите правно твърдения за отклоняване от константна съдебна практика, тъй като недоказването на липса на вреди в присъдения обем, не може да се третира като неправилност, доколкото липсата му е свързана изцяло с процесуалните пропуски на страната, а не на съда. Или, така поставен и обоснован този въпрос не съставлява общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.

Дори, обаче и да бъде изведен релевантен правен въпрос, тъй като основното съдържание на въпроса, свързано с определяне размера на обезщетение по чл.52 ЗЗД е релевантно по всяко дело, по което се претендират неимуществени вреди от непозволено увреждане, то и в тази връзка страната го е обосновала с оплакване за неправилност на акта, основано на фактически невярната интерпретация на мотивите на съда. Противно на твърденията в изложението, както вече бе посочено, съдът е обсъдил установените факти по спора, именно в контекста на изброените с т.11 ПП ВС №.4/68г. критерии. Т.е. по така поставените въпроси не е обосноваван релевантен довод за допускане на касационно обжалване.

Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1ГПК и решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №10017 от 25.04.2023г. по гр. д.1266/20г. на Софийски апелативен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: