Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от С. С. М., Т. В. Д. и К. В. Д. чрез адв. В.Б. против решението на Софийски градски съд, постановено на 23.11.2009 г. по гр. д. № 1290/09 г. Доводите са за неправилно приложение на материалния закон и за съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Жалбоподателите считат, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, поради това, че не са отчетени всички събрани по делото доказателства, установяващи наличието на незаконно построена сграда в имота.

Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правен въпрос е относно възможността да се възстанови собствеността в лицето на собствениците на земеделската земя преди образуване на ТКЗС, когато се установи липса на законно строителство в имота. Касаторите се позовават на решението по гр. д. № 3820/04 г. на Софийски градски съд, с което обосновават противоречивото разрешаване на този въпрос.

В писмен отговор на касационната жалба ответниците И. С. И., Е. А. И., Г. Г. П. и Л. А. П. изразяват становище, че не е налице някое от предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК основания за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе относно допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:

Обжалваното въззивно решение е отменено решението на Софийски районен съд, постановено на 11.03.2004 г. по гр. д. № 2499/03 г. в частта, с която е бил уважен искът с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от С. С. М., Т. В. Д. и К. В. Д. против И. С. И. и Е. А. И. за предаване на владението върху УПИ ХХІV - 429 в кв. 14 по рег. план на [населено място], м. ”Киноцентър-ІІ част - разширение”, с площ от 1100 кв. м. и отменен на основание чл. 431, ал. 2 ГПК отм. нотариален акт № 4, т.VІІ, нот. дело № 1085/60 г. и в отменената част е постановено друго, с което искът за ревандикация е отхвърлен като неоснователен. Оставено е в сила решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен предявеният ревандикационен иск за същия имот против Г. П. и Л. П.. Това решение е постановено при повторно разглеждане на делото след връщането му на въззивната инстанция от ВКС с отменително решение №1257 от 24.10.2008 г. по гр. д. № 5721/07 г., с което са дадени и указания по приложението на материалния закон. Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че наследодателят на ищците С. С. С. е бил собственик на имоти в землището на [населено място], сред които и имот в м. ”Г.” с площ от около 3.1 дка. По кадастралния план на [населено място], м. ”Д.- Б.” от 1946 г. този имот е бил заснет с пл.№ 208. С предварителен договор от 31.10.1957 г. наследниците на С. С. С. продали имота на И. И. Г., И. С. И. и З. Д., като им предали и владението. С нотариален акт № 4, нот. д. № 1085/60 г. ТКЗС ”В.” – [населено място] продало на И. С. И. дворно място с площ 1100 кв. м., съставляващо парцел ХХІV- 208 в кв. 14. В имота има изградена вилна постройка, смесена конструкция - една част от дърво, а друга - с тухли. Строителството е започнало през 1962 г. въз основа на разрешение за строеж от 29.03.1961 г. за построяване на вила с максимално застрояване но 70 кв. м. и височина до етаж и половина и е било завършено за около 2 години. По делото не е представен архитектурен проект на сградата. С удостоверение № ТК- 94-и-34 от 03.07.2008 г. на СО-Дирекция ” Контрол по строителството” е установено, че сградата е в режим на търпимост по смисъла на § 16 от ЗУТ.

При така установените факти по делото въззивният съд е направил извод, че не са били налице предпоставките на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху притежавания преди образуване на ТКЗС недвижим имот и решение № 8313 от 11.06.2001 г. на ПК “В.”, на което ищците основават правата си, не ги легитимира като негови собственици. Наличието на сграда, по отношение на която по предвидения в § 1д ППЗСПЗЗ ред е установено спазването на всички нормативни изисквания, съставлява пречка за реституция на имота.

Не е налице соченото от касаторите основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационната жалба до разглеждане по същество, тъй като не се установява противоречиво разрешаване на въпроса за предпоставките за възстановяване на собствеността върху земеделски земи в хипотезата на чл. 10, ал. 13 във вр. с чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. За да е осъществено това основание, трябва наред с обжалваното въззивно решение да е налице и друго влязло в сила съдебно решение, с което същият правен въпрос е разрешен в друг смисъл. Касаторите се позовават на решението по гр. д. № 3820/04 г. на Софийски градски съд, постановено по настоящия спор, след отмяна на което делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане и е постановено обжалваното въззивно решение, но противоречивото произнасяне по един и същи правен въпрос от съдилищата в рамките на инстанционното разглеждане на делото, не осъществява посоченото основание. В този смисъл е т. 3 от ТР № 1/ 2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС. Още повече, че в случая различното разрешаване на въпроса за законността на извършеното в имота строителство е в резултат от събирането на нови доказателства при повторното разглеждане на делото, допустимо съгласно чл. 218з, ал. 3 ГПК отм. и съобразяването на нормата на § 1д от ДР на ППЗСПЗЗ, съгласно която спазването на всички нормативни изисквания при построяването на сградите по смисъла на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ се удостоверява от органите, компетентни да одобряват проекта и да разрешават строителството на сградата.

По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.

Водим от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски градски съд, постановено на 23.11.2009 г. по гр. д. № 1290/09 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: