Производството е по реда на чл. 288 от ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. Н. А. и Л. Л. П. срещу решение № 229 от 16.03.2010 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, четвърти състав, постановено по гр. д.№ 63 от 2009 г., с което е отменено решение от 12.12.2003 г. по гр. д.№ 3815 от 1998 г. на Софийския градски съд, от 15.06.2010 г. по гр. д.№ 9176 от 2009 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, II-б състав В ЧАСТТА МУ, с която е оставено в сила решение от 12.01.2009 г. по гр. д.№ 19191 от 2007 г. на Софийския районен съд, I ГО и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявените от Т. Н. А., Л. Л. П., З. Н. Ж. и Н. Е. Ж. срещу К. С. Ц. и П. И. Ц. искове с правно основание чл. 7 от ЗВСВОНИ за прогласяване на нищожност на договор от 07.08.1990 г. за продажба на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ тавански етаж със застроена площ от 89, 30 кв. м., заедно с принадлежащите му зимнично и таванско помещение и припадащите се идеални части от сградата и от правото на строеж и с правно основание чл. 108 от ЗС за предаване владението на този имот.

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението - основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Твърди се, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК би било произнасянето на ВКС по въпроса: приложимали е разпоредбата на чл. 7 от ЗВСВОНИ по отношение на конфискувани имущества по присъда, постановена по Наредбата-закон за съдене от народния съд виновниците за въвличане на България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея, която е отменена с решение по реда на надзора на ВКС, постановено преди влизане в сила на изменението на чл. 2, ал. 1 от ЗВСВОНИ /обн.ДВ бр. 107 от 18.11.1997 г., в сила от 22.11.1997 г./. Според касаторите, приетото по този въпрос тълкуване на закона в Тълкувателно решение № 2 от 04.12.2009 г. по т. д.№ 2 от 2009 г. на ОСГК на ВКС следва да бъде променено, тъй като противоречало на закона, справедливостта и човешката и правна логика и поставяло в дискриминационно положение, лицата, които своевременно са поискали отмяна на присъдата спрямо тези, които не са сторили това.

В писмен отговор от 25.10.2010 г. ответниците по касационната жалба К. С. Ц. и П. Л. Ц. оспорват жалбата като недопустима и неоснователна.

По делото са подадени и частни жалби от тома Н. А., Л. Л. П., З. Н. Ж. и никол Е. Ж. срещу определението на САС от 20.05.2009 г. за присъждане на разноски.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното:

Съгласно приетото в т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. гр. д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато някои от приложимите към спора материалноправни или процесуалноправни норми са непълни, противоречиви или неясни, поради което се налага прилагане на закона или на правото по аналогия или тълкуване на тези норми или когато поради промени в законодателството или в обществените отношения се налага да бъде променено едно вече дадено от ВКС тълкуване на конкретна правна норма.

В настоящия случая, по въпроса прилага ли се чл. 7 от ЗВСВОНИ по отношение на конфискувани имущества по присъда, постановена по Наредбата-закон за съдене от народния съд виновниците за въвличане на България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея, която е отменена с решение по реда на надзора на ВКС, постановено преди влизане в сила на изменението на чл. 2, ал. 1 от ЗВСВОНИ /обн.ДВ бр. 107 от 18.11.1997 г., в сила от 22.11.1997 г./ вече има дадено задължително тълкуване от ОСГК на ВКС - Тълкувателно решение № 2 от 04.12.2009 г. по т. д.№ 2 от 2009 г. на ОСГК на ВКС, от постановяването на което не са настъпили промени в законодателството или в обществените отношения, които да налагат да бъде давано ново тълкуване на тази норма от закона. Поради това не е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на САС.

По частните жалби срещу определението от 20.05.2009 г. на САС за присъждане на разноски: Това определение е постановено по повод искане на пълномощника на ответниците в молба от 12.04.2010 г. за изменение на решението в частта за разноските. Молбата е подадена преди изтичане на срока по чл. 192, ал. 4 от ГПК отм.: решението на САС е било постановено на 16.03.2010 г., то е било съобщено на ответниците на 20.04.2010 г., а те са подали молбата за присъждане на разноски на 12.04.2010 г./, поради което неоснователно е изложеното в частните жалби, че произнасянето на съда по тази молба е недопустимо.

Неоснователно е твърдението в частните жалби, че въззивният съд не е имал право да присъди разноските, които са били направени пред другите съдебни инстанции. Ответниците са поискали да им бъдат присъдени направените от тях разноски по делото още пред първоинстанционния съд. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 218з, ал. 4 от ГПК отм. при второто разглеждане на делото въззивният съд е бил длъжен да присъди на ответниците направените от тях разноски пред всички съдебни инстанции до този момент, включително и разноските, направени пред ВКС при първото разглеждане на делото.

Неоснователно е и твърдението, че за направените по делото разноски следва да бъде осъден и първоначалния ищец И. Н. В.. Същият е първоначален ищец по делото, но производството по отношение на него е било прекратено в определение от закрито съдебно заседание от 14.12.2000 г. Към този момент ответниците по делото все още не са били направили никакви разноски. Тоест, И. В. не е станал причина за направените по-късно разноски по делото, поради което и не следва да бъде осъждан за тези разноски.

Основателно е обаче твърдението, че присъдените от съда разноски са повече от реално направените: САС е присъдил разноски в размер на 6 086, 90 лв., а по делото има доказателства за направени разноски от ответниците в размер на 4 680, 90 лв. /2 лв. държавна такса за адвокатско пълномощно пред първата инстанция, 78, 90 лв. държавна такса за въззивна жалба, 4 000 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ответниците по делото пред ВКС при първото му разглеждане от касационния съд и 600 лв. платено адвокатско възнаграждение пред въззивния съд при второто разглеждане на делото/. Поради това опрелението за присъждане на разноски над 4 680, 90 лв. следва да бъде отменено.

Неоснователно е възражението в частната жалба на З. Ж. и Н. Ж., че разноските не е следвало да бъдат присъждани солидарно, а отделно по отношение на всеки ищец и по размер, съответстващ на претендираната от всеки от тях идеална част от имота. Ищците са предявили иск по чл. 7 от ЗВСВОНИ, който по същество е иск за нищожност на цялата сделка по продажба на държавния недвижим имот на ответниците, а не на идеални части от тази сделка, и при постановено от съда решение за отхвърляне на този иск ищците са солидарно отговорни за направените от ответниците разноски по делото. Въпрос на вътрешни отношения между ищците е кой от тях каква част от разноските ще заплати.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78 от ГПК касаторите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по жалбата направените от тях разноски за адвокат по делото пред настоящата инстанция в размер на 2000 лв.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на Т. Н. А. и Л. Л. П. срещу решение № 229 от 16.03.2010 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, четвърти състав, постановено по гр. д.№ 63 от 2009 г.

ОТМЕНЯ определение от 20.05.2010 г. /погрешно записано като постатовено на 20.05.2009 г./ по гр. д.№ 63 от 2009 г. на Софийския апелативен съд В ЧАСТТА за присъждане на разноски над 4 680, 90 лв. до 6 086, 90 лв.

ОСЪЖДА Т. Н. А. и Л. Л. П. и двамата със съдебен адрес: [населено място], [улица], вх.Б, чрез адв.Л. Т. да заплатят на К. С. Ц. и П. Л. Ц. със съдебен адрес: [населено място], ул.”6-ти септември” № 13, вх.А, ет. 2, чрез адв.Н. С. и адв.Н. С. на основание чл. 78 от ГПК разноски по делото пред ВКС в размер 2 000 лв. /две хиляди лева/.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.