Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 439 от 2.07.2009 г. по гр. д.№ 1412/ 2006 г. на Казанлъшки районен съд, оставено в сила с решение № 478 от 15.01.2010 г. по гр. д.№ 595/2009 г. на Старозагорски окръжен съд е признато за установено, че ищците К. З. Б. и Р. З. Б. са собственици на дворно място от 395 кв. м., заедно с построените в него жилищна сграда и други подобрения, имот съставляващ УПИ ХІ-5075, кв. 156 по плана на [населено място].

Ответникът [фирма], [населено място] е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържа оплаквания за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Относно допустимостта на касационното обжалване се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК, а като съществени за спора поставя въпросите за приложението на чл. 17, ал. 2 ЗЗД и редовността на вписването съгласно чл. 6, ал. 1 и чл. 11 от Правилника за вписванията, както и процесуалния въпрос за действието на съдебното решение по отношение на неучаствали в процеса лица.

Ищците оспорват жалбата като неоснователна, както и че не са налице основанията за допускането й до разглеждане.

За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:

С нот. акт № 102 от 4.10.2005 г. ищците са продали на Д. Г. собствения си недвижим имот - дворно място с къща в [населено място], като обезпечение на заема, отпуснат от купувача на тяхната майка Р. С. Б., със задължението след връщане на сумата имотът да им бъде прехвърлен обратно. Вместо това с нот. акт № 196 от 27.07.2006г. Д. Г. дарил имота на дъщеря си З. Г., а тя в същия ден с нот. акт № 197 от 27.07.2006 г. го продала на ответника [фирма] [населено място].

С влязло в сила решение № 122 „к” от 22.12.2006 г. по гр. д.№ 785/2006 г., исковата молба по което е вписана с вх.№ 3720/ 22.05.2006 г., е признато за установено по отношение на Д. Г., че продажбата по нот. акт № 102 от 4.10.2005 г. е нищожна поради наличието на абсолютна симулация, както и на основание чл. 152 ЗЗД.

Въз основа на тези данни въззивният съд е направил извод, че ищците са собственици на имота и по отношение на настоящия ответник, тъй като той е придобил от несобственика З. Г., която е получила имота след вписване на исковата молба за обявяване нищожност на акта, от който черпи права нейния праводател - баща й Д. Г.. По отношение на спорния въпрос дали исковата молба е била вписана съдът е приел, че той би имал значение, ако при закупуване на имота ответникът е бил добросъвестен и е направил справка дали неговият праводател е собственик на имота или дали имотът не е предмет на съдебен спор. Приел е, че данните по делото сочат, че справка за тежести въобще не е била извършвана. На второ място е посочил, че и самото вписване е било извършено правилно, въпреки неточно посочения ЕГН на ответника.

С оглед на изложеното настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК и разясненията, направени с ТР № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС първото условие, което касаторът трябва да изпълни при подаване на жалбата е да формулира този правен въпрос, разрешаването на който е определящ за изхода на спора В случая касаторът развива въпросите свързани с приложението на чл. 17, ал. 2 ЗЗД / свързан с него е и въпросът за действието на съдебното решение спрямо трети лица/ и за валидността на вписването на исковата молба, но видно от мотивите към съдебното решение тези въпроси не са били решаващи за крайния извод на съда да признае ищците за собственици и да отрече правата на ответника. Според установеното от въззивния съд ответникът въобще не е правил справка в службата по вписванията за имота, който купува, поради което няма значение дали исковата молба, отнасяща се за този имот и за правата на неговия и предходния праводател, е била вписана правилно. Ответникът би бил добросъвестен и решението по чл. 26, ал. 2 ЗЗД не би могло да му се противопостави, ако беше извършил надлежната справка и поради нередовност във вписването беше получил информация, че имотът е чист от тежести и че не е предмет на съдебен спор, който може да завърши с отпадане правата на неговия праводател, но такава хипотеза в случая не е налице. Действително съдът излага съображения и по въпроса за валидността на извършеното вписване на исковата молба по гр. д.№ 785/ 2006 г., като съобразява и факта на погрешно посочения ЕГН на ответника по делото, но тези мотиви са допълващи, а не решаващи за крайния извод, който е направил съдът относно собствеността на имота.

От друга страна изводите относно това дали ответникът е бил добросъвестен и е направил справка в службата за вписвания са изцяло фактически, основани на преценка на данните по делото, които сочат, че двете прехвърляния на имота /дарението на З. Г. и продажбата на ответника/ са извършени в един и същи ден, носят последователни номера, нотариалните актове са изготвени предварително и затова в нотариалния акт за продажбата не се посочва номера на нотариалния акт на З. Г., който още не е бил и вписан. По правилността на тези изводи в настоящото производство не могат да се навеждат доводи, а правни въпроси не се поставят, поради което следва да се приеме, че не е налице първата предпоставка за допускане на касационното обжалване, а без нея не следва да се обсъждат отделните основания по чл. 280, ал. 2 и 3 ГПК, тъй като те следва да са дадени кумулативно.

Независимо от това следва да се посочи, че по отношение приложението на чл. 17, ал. 2 ЗЗД решението не се отклонява от установената съдебна практика, нито има потребност същата да се измени. Принципът, залегнал в разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ЗЗД, както и в други текстове, където вписването е предвидено като оповестително - защитно средство, охранява третите лица, придобили добросъвестно права от договор със страна по симулативната сделка, ако тези права са придобити преди вписване на исковата молба за разкриване симулативност на сделката. Такава е и настоящата хипотеза, като в случая придобиването на права от третите лица е станало след вписване на исковата молба за разкриване на симулацията, поради което правата им са непротивопоставими на ищците като действителните собственици на имота. В случай като настоящия решението, с което се обявява симултивност на договора, обвързва не само страните, участващи в производството, но и трети лица, поради което позоваването в жалбата на чл. 220 ГПК отм. е неотносимо, както и решение № 1390/ 2006г. по гр. д.№ 2023/2005г. на ВКС, ІV-б г. о. и р. № 1436/ 2009 г. по гр. д.№ 5139/2007 г. на ВКС, ІV г. о., които разглеждат типичното проявление на принципа на чл. 220 ГПК, а не изключенията.

Неоснователно се твърди в изложението освен това, че по въпросите за извършване на вписването и правното му действие липсва съдебна практика. Дейността по вписването е подробно регламентирана в Правилника за вписванията и Закона за кадастъра и имотния регистър, като съответните норми не са неясни или да има основание за промяна в практиката по приложението им. По въпроса за противопоставимостта на трети лица на решението по чл. 17, ал. 2 ЗЗД също е налице обилна съдебна практика, поради което общо формулираният въпрос за правното действие на вписването не може да се разглежда като обуславящ наличие на основание за допускане на касационно обжалване в поддържания от касатора смисъл. Представеното от касатора решение № 983/4.06.99 г. по гр. д.№ 182/98 г. на ВКС, ІV г. о. е в същия смисъл като решението на въззивния съд, а именно че вписването на исковата молба преди разпореждането с имота го прави непротивопоставимо на ищеца, а р.№ 1104/14.11.2006 г. на ВКС, ІV-б г. о. се отнася за действието на вписването на друг вид искови молби - по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, поради което не може да се използва като база за сравнение и разкриване на някакво противоречие.

От данните по делото е видно, че при вписването на исковата молба действително е било посочен ЕГН, който не съответства на ответника Д. Г., съответно и откритата партида е на друго лице със същото име, но различен ЕГН. Проблемът в случая обаче не е в това, че не е извършено вписване на исковата молба, тъй като е очевидно, че такова вписване има, а в начина, по който би трябвало да се извърши справката в службата за вписвания, а съгласно чл. 45 от ПВ справката може да се отнася както за определено лице, така и за определен имот или за даден период от време. Молбата за справка за определено лице трябва да съдържа данните на лицето, до което се отнася справката, посочени в чл. 6, ал. 1, б.”а” ПВ, включващи име и ЕГН, а за справка за определен имот - точно описание на имота - чл. 46, ал. 2 и чл. 47, ал. 2 от ПВ. При изчерпателно извършване на справката по двата възможни начина, като за лице справката се извърши както по ЕГН, така и по име, приобретателят би се сдобил с нужната информация за вписванията относно собственика и имота, който иска да придобие, независимо от погрешно посочения ЕГН. Касае се за явна фактическа грешка, която е поправена от съдията по вписванията по реда на чл. 89 от ЗКИР, а не за опорочаване на целия процес на вписването. Освен това в чл. 39 ПВ е посочен редът и последователността за извършване на справките, така че процедурата е ясно регламентирана в закона и по провеждането й няма противоречие в съдебната практика. Правата на третите лице се преценяват след уважаване на иска за разкриване на симулация по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и зависят от съпоставката между датата на вписване на исковата молба и датата на разпореждането с имота, поради което следва да се приеме, че и въпросът за правилата, които следва да се спазват при извършване на едно вписване на искова молба, не е обуславящ за допустимостта на касационното обжалване.

По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ

НЕ ДОПУСКА до разглеждане касационната жалба на [фирма], [населено място] против решение № 478 от 15.01.2010 г. по гр. д.№ 595/2009 г. на Старозагорски окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: