О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 481

София, 18.05.2011 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 17 май две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от съдията

БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело

№ 1547 /2010

година

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от О. Р. Й. против решение № 176 от 26.05.2010г. по гр. д.№ 208/2010г. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 195 от 06.01.2010г. по гр. д.№ 2748/2009г. на Русенски РС. С последното е отхвърлен предявеният от касатора иск по чл. 33, ал. 2 от ЗС за изкупуване на магазин с площ 100 кв. м. /офис на Пощенска банка/, намиращ се на първия етаж от двуетажната масивна сграда в [населено място], на [улица] парцел ІІ-940 от кв. 177 по плана на [населено място], закупен от [фирма] с договор от 14.06.1999г. след проведен публичен търг от [община]. Със същото решение е отхвърлен и обусловения иск по чл. 108 от ЗС.

В касационната жалба се навеждат доводи за недопустимост на решението поради това, че съдът се произнесъл по иск по чл. 33, ал. 2 от ЗС, а не по иск по чл. 66, ал. 2 от ЗС

В изложението по чл. 284, ал. 1 т. 3 от ГПК се изразява становище, че щом се навежда довод за недопустимост на решението, съдът е длъжен да го допусне до касационен контрол.. Изразява становище, че решението е постановено в противоречие с практиката, което не е развито и конкретизирано.

Ответникът по касация [фирма] оспорва допускането на въззивното решение до касационен контрол, като счита, че предявеният иск е правилно квалифициран Обстоятелството, че в диспозитива...