Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от В. И. К. - К. и Я. Е. К. против решение № 172 т.ІІ от 23.03.2009 г. по в. гр. д. № 1216/07 г. на Добричкия окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, на материалния закон и необоснованост. В изложението се сочи, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като по правния въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд - ползуват ли се със сила на пресъдено нещо т. нар. мотиви на решението, практиката на ВКС била противоречива. От една страна т. 18 от ТР № 1/ 2000 г. на ОСГК на ВКС, в която е прието, че със сила на пресъдено нещо се ползува само диспозитива, но не и мотивите на решението, а от друга - редица решения на ВКС / № 2135 от 15.11.1969 г. на І г. о., решение № 1145 от 29.05.1956 г. на ІV г. о., решение № 433 от 04.07.1990 г., решение № 897 от 31.10.1990 г. на І г. о., решение № 2877 от 30.06.1980 г. на І г. о., решение по гр. д. № 1525 от 08.07.1969 г. и др./, в които е прието, че със сила на пресъдено нещо се ползуват и т. нар решаващи мотиви - тези, които обосновават крайния резултат по делото, както и че сила на пресъдено нещо се формира и по преюдициални правоотношения, по които съдът се е произнесъл независимо от това, че не е бил предявен инцидентен установителен иск. Във връзка с така поставения въпрос се иска допускане на касационно обжалване и по въпроса когато имотът, предмет на спора, не е индивидуализиран в диспозитива на решението, може ли съда, на базата на решаващите мотиви, да изведе неговата индивидуализация.

Ответниците по касация Д и М. не са взели становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:

С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение № 23 от 10.08.2007 г. по гр. д. № 137/05 г. на Каварненския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от В. И. К. и Я. Е. К. против Д. и М. иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението върху недвижим имот - земеделска земя с площ 8 дка в м.”Г.”, представляваща част от ПИ № 000291, целият с площ 63.378 дка по плана за земеразделяне на землището на [населено място], общ. К., с начин на трайно ползуване - Резерват К., при граници на претендирания имот: южно от рибарската хижа на 15 м. и на 20 м. от бреговата ивица на Черно море, от югозапад - Черно море с дължина на имота 140 м., от северозапад - стръмен скат /баир/ и съществуващи смокинови дървета с дължина 60 м., североизток - съществуваща пътека с чупка с дължина 2х80 м. / 160 м./ и от югоизток - непроходим, стръмен скалист бряг. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че по делото не е установено по несъмнен начин, че недвижимия имот, предмет на иска за ревандикация, е идентичен с недвижимия имот, предмет на влязлото в сила решение по гр. д. № 195/96 г. по описа на Каварненския районен съд, с което е било признато за установено по отношение на Д. правото на собственост на наследодателя на ищците Е. Я. К. върху терен с площ 8 000 кв. м. в м.” Г.” в землището на [населено място], ведно с построените в него рибарска хижа от 30 кв. м. и тунел от 30 кв. м. Въззивният съд се е мотивирал с това, че в решението от 04.06.1998 г. по гр. д. № 195/96 г. недвижимият имот не е бил индивидуализиран с посочване на неговите граници, изрично или чрез препращане към скица на вещото лице, така че да бъде еднозначно определено местоположението му на терена и да се установи идентичността му с имота, предмет на ревандикация.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първия формулиран в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК процесуален въпрос – ползуват ли се със сила на пресъдено нещо мотивите на съдебното решение. Този въпрос е разрешен по задължителен за съдилищата начин с ТР № 1/ 04.01.2001 г. по тълк. гр. д. № 1/ 2000 г. на ОСГК на ВКС, т. 18, в която е прието, че източник на силата на пресъдено нещо е само диспозитивът на съдебното решение, а не и неговите мотиви. Законът - чл. 298, ал. 1 ГПК/ /чл. 221, ал. 1 ГПК - отм. ограничава обективните предели на силата на пресъдено нещо само до спорното право, определено чрез основанието и петитума на иска. Не се обхващат от силата на пресъдено нещо съдържащите се в мотивите на решението констатации относно релевантните за спорното право факти и преюдициални правоотношения, които не са били въведени като предмет на делото чрез инцидентен установителен иск. С постановяване на тълкувателно решение, с което е дадено разрешение на поставения от касатора правен въпрос, формираната преди това съдебна практика в друг смисъл е загубила своето значение. Поради това посочените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК решения на ВС, постановени до приемане на ТР № 1/ 04.01.2001 г, не могат да обосноват извод за противоречивото му разрешаване и не следва да се обсъждат.

Касационно обжалване следва да се допусне по втория формулиран в изложението правен въпрос: ако имотът, предмет на спора, не е индивидуализиран в достатъчна степен в диспозитива на решението, може ли съдът, на базата на решаващите мотиви, да изведе неговата индивидуализация. Поставеният въпрос е относим към изложените от въззивния съд съображения за отхвърляне на иска и е от значение за точното прилагане на закона. Налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Водим от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 172 т.ІІ от 23.03.2009 г. по в. гр. д. № 1216/07 г. на Добричкия окръжен съд.

УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 150 лв. и представят доказателства за това в съда, като в противен случай касационна им жалба ще бъде върната.

След изпълнение на горното указание делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: