9О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1896
гр. София, 04.07.2024 годинаВ ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: А. Б.
З. Х.
изслуша докладваното от съдия А. Б. т. д. № 1384 по описа за 2023г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Сдружение „Българска федерация по модерен петобой”, представлявано от адв. В. Н., срещу решение № 390 от 27.03.2023г. по гр. д. № 1034/2022г. на САС, 4 състав, с което е потвърдено решение № 291 от 16.01.2017г. по гр. д. № 4010/2009г. Софийски градски съд, ГО, 17 състав. С потвърденото първоинстанционно решение е отхвърлен предявеният от касатора против С. К. М., И. Х. П. /починал в хода на производството и заместен от универсалния си правоприемник Л. И. П./, Т. С. Г. и Р. Д. Д. иск за осъждането им да заплатят солидарно на ищеца сумата от 44 713.33 лева, представляваща стойността на 139 бр. огнестрелни оръжия, съгласно приложен списък към разрешение № 99/30.01.2007 г. на 06 РПУ – СДП.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че въззивният съд при повторното разглеждане на делото във въззивната инстанция не е изпълнил дадените от ВКС с отменителното решение указания. Излага съображения, че в нарушение на съдопроизводствените правила, задължаващи го да постанови решението си след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказатетелства съобразно действителното им съдържание, въззивният съд е приел, че предявеният иск е неоснователен и поради това решаващите му изводи са необосновани и не се подкрепят от събраните по делото доказателства. В тази връзка сочи, че са необосновани изводите на въззивния съд, че не е налице липса и че не е установена реалната стойност на липсващите вещи, както и че няма основание за ангажиране на солидарната отговорност на ответниците за безспорно установените липси. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът излага доводи за наличие на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК, като сочи следните процесуалноправни въпроси:
1. Указанията на касационната инстанция във връзка с тълкуването и прилагането на материалния и/или процесуалния закон задължителни ли са за въззивния съд и тяхното несъобразяване води ли до незаконосъобразност на постановеното при новото разглеждане на делото въззивно решение?
2. Има ли процесуално задължение съдът да обсъди всички относими и допустими доказателства, представени пред него, и то съвкупно /в тяхната взаимна връзка и зависимост/?
3. Съдът има ли процесуалното задължение да преценява направеното от страна или от неин представител признание на факт с оглед на всички обстоятелства по делото?
4. Съдът има ли процесуалното задължение да обсъди заключението на вещото лице заедно с другите доказателства по делото, преди да кредитира или не заключението на вещото лице?
Във връзка с поставените въпроси касаторът се позовава на решение № 115 от 30.04.2013г. по т. д. № 805/2011г. на ВКС, II т. о., определение № 443 от 29.06.2011г. по т. д. № 1087/2010г. на ВКС, ТК, решение № 24 от 28.01.2010г. по гр. д. № 4744/2008г. на ВКС, I г. о., решение № 77 от 22.06.2020г. по т. д. № 684/2019г. на ВКС, II т. о., решение № 132 от 31.10.2018г. по гр. д. № 4116/2017г. на ВКС, I г. о., решение № 56 от 14.05.2021г. по гр. д. № 3408/2020г. на ВКС, I г. о.
Ответникът Л. И. П., представлявана от адв. В. Й., оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационен контрол, като сочи, че в нито един от поставените въпроси касаторът не конкретизира и не посочва кой точно мотив от цитираните решения е относим към основанията за допустимост. Излага и съображения за неоснователност на касационната жалба.
Ответникът Р. Д. Д., представляван от адв. Р. Т., оспорва касационната жалба. Поддържа, че не са налице основания за допускане на касационен контрол, като сочи, че всички формулирани въпроси са разрешени от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС и не е налице очевидна неправилност на постановеното от него решение. Излага и съображения за неоснователност на касационната жалба.
Останалите ответници С. К. М. и Т. С. Г. не представят отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна– подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд е приел, че съгласно устава на БФМП от 11.12.2001г.- чл.22, т.2, УС се разпорежда с имуществото на сдружението при спазване на разпоредбите на устава, а решението за това се взема с мнозинство от всички членове (чл.23, ал.4 от устава), като председателят на УС представлява сдружението (чл.24, ал.2, т.3 от устава), а генералният секретар отговаря за отчетността и съхранението на имуществото на сдружението (чл.26, ал.2, т.4 от устава ). Посочил е, че в протокол от 15.09.1991г. 3 - членна комисия от БФМП е приела от В. И. – треньор от СССР, 52 бр. малокалибрени спортни пистолета, които да се зачислят в склада на спортното стрелбище – МЦМ 5-6 мм 50 бр. и система МЦ 1-5 2 бр., с посочени в протокола номера, като според протокола равностойността на един пистолет е 300 лева. Приел е, че съгласно протокол от извършена годишна инвентаризация за 2005г. на БФМП е установена наличност на процесните пистолети. Констатирал е, че със заповед № 09-С от 12.04.2005г. на председателя на БФМП С. М. е наредено пренасянето на 139 броя малокалибрени спортни пистолета 5.6 мм, собственост на БФМП, в склада на стрелбището на СК „Левски“, [улица] на отговорно пазене за срок от една година, считано от 14.04.2005г., поради извършване на ремонт на стрелбището на КСБ „Х. А.“. Взел е предвид, че описаното в заповедта имущество е описано и в протокол на 3 – членна комисия при БФМП като имущество, което към 31.12.2005г. е предадено за съхранение в полицията. Посочил е, че съгласно заключителен протокол от извършена инвентаризация към 31.10.2008г. на БФМП на основание заповед № 15-С/15.08.2008г. са съставени описаните в протокола документи и като приложение № 5 фигурира протокол за установяване на липси на активи и материални запаси, от които 44 пистолета „Марголини“ на стойност 248.52 лева всеки, 10 пистолета „Хемерли“ на стойност 248.52 лв. всеки, 4 пистолета „Домино“ на стойност 253 лв. всеки, 50 пистолета „Марголини“ на стойност 300 лв. всеки, 2 пистолета „МС1-5“ на стойност 300 лв. всеки и 29 пистолета „В.“ на стойност 506.25 лв. всеки. Приел е, че според протокола с писмо на СД „Полиция“ – 6-то РПУ с рег. № 46158/19.11.2008г. горепосочените пистолети били предадени на съхранение в 6-то РПУ на СДП, а с искане с вх. № К-220/25.01.2007г. Председателят на БФМП С. М. е помолил за издаване на разрешение за продажба на пистолетите на СК „Левски“ и разрешение било издадено под № 99/30.01.2007г. Посочил е, че в деловодството на федерацията, съгласно протокола, не са открити документи, доказващи продажбата на тези активи, не е отчетено и постъпление на средства, и при така изложените факти комисията е заключила, че бившето ръководство на БФМП носи пълна отговорност за липсата на описаните в протокола активи, като в приложение № 6 към извършената инвентаризация към 31.10.2008г. комисията е направила предложение за търсене на имуществената отговорност от ръководството на БФМП с председател С. М., в това число за липси в размера на 44 713, 33 лв.
Въззивният съд е приел, че с писмо вх. № К-3347/17.11.2008г. началникът на 06 РУ е уведомил БФМП, че на 20.06.2005г. с приемо-предавателен протокол № К-2075/2005г. по описа на 06 РУ БФМП е предала на съхранение в 06 РУ – СДВР огнестрелни оръжия по приложен списък и предадените оръжия са визираните като липсващи при инвентаризация към 31.10.2008г. общо 139 бр. Посочил е, че по делото са представени издаденото разрешение за продажба № 99/30.01.2007г., издадено на БФМП с отговорник С. М., по чието искане е издадено (вх. № К – 220/25.01.2007г.) с приложен към него списък на оръжията, за които се отнася, както следва: МЦМ – М. 49 бр., В. 29 бр., МС1 - 5 2 бр., М. – 45 бр., Домино– 4 бр., Хемерли 10 бр. Посочил е, че в контролния талон към разрешението е отбелязано, че БФМП е продала на СК „Левски“ ООБ по приложен списък, заверен от РПУ, както и издаденото на СК „Левски“ разрешение за закупуване № 1028/07.12.2006г. на 139 бр. пистолети, в контролния талон към което е записано, че СК „Левски“ е закупил от БФМП ООБ по приложен списък, заверен от РПУ. Констатирал е, че в разписка с посочена дата на съставяне 01.02.2007г. К. А. Б. - отговорно лице по придобиване и пренасяне на ООБ на СК „Левски“ с разрешение № 1028/2006г. на 05 РПУ, е посочил, че на 01.02.2007г. е получил от „КОС“ – 06 РПУ – СДП описаните в разписката ООБ: 49 броя пистолети МЦМ – М., кал. 22, 2 броя МЦ 1-5 – М., кал. 22, 45 броя пистолети М., кал. 22, 29 броя пистолети В., кал. 22, 4 броя пистолети „Домино“, кал. 22 и 10 броя пистолети Хемерли, кал. 22.
Въззивият съд е приел за установено от заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, че при извършена годишна инвентаризация за 2006г. е установена наличност на активи, собственост на БФМП, сред които: по сметка 9801 – „Активи, отчетени като разход“: 45 пистолета „Марголини“ с единична стойност 248.52 лева, 10 пистолета „Хемерли“ с единична стойност 248.52 лева и 4 пистолета „Домино“ с единична цена 253 лева, а по сметка 9802 – „Активи с изтекъл срок на годност“: 50 пистолета „Марголини НЦМ“ с единична стойност 300 лева, 2 пистолета „МС 1-5“ с единична стойност 300 лева и 29 пистолета „В.“ с единична стойност 506.25 лева – на обща стойност 44 713, 33 лв., като за всички пистолети е било посочено, че са на съхранение в полицията, които фигурират и при извършена годишна инвентаризация за 2005г. Взел е предвид, че за продажбата на тези активи, неналични при инвентаризацията към 31.10.2008г. и след това, в протокола за инвентаризация е посочено, че липсват документи. През 2008г. от посочените счетоводни сметки са били отписани процесните 139 бр. пистолета, като те съвпадат с установените липси съгласно протокол за установяване на липси на активи и материални запаси към 31.10.2008г. Посочил е, че според вещото лице обсъжданите активи са заведени задбалансово и доколкото са стари, стойността им може да е различна от счетоводните данни, при положение че ищецът не е търговско дружество и не е начислявал амортизации. Поради това вещото лице е обобщило, че счетоводната стойност не отразява реалната стойност.
Въззивният съд е приел, че съобразно указанията на ВКС предявеният иск е за ангажиране на отговорност на ответниците по съществувалото с ищеца мандатно правоотношение в качеството им на членове на УС. Приел е, че акцент за търсената отговорност е поставен върху липсата на 139 бр. пистолети, за които същевременно се твърди, че са продадени без решение на УС и продажната им цена не е отчетена. Споделил е извода на първоинстанционния съд, че в случая не е доказано сключването на договор за продажба, съответно получаване на продажна цена от ответник, било то и сключен само чрез председателя на УС, което би имало значение за вътрешните отношения ЮЛ – лицето, изявило воля без решение на УС. Отбелязал е, че отразеното в контролните талони към разрешенията за продажба и придобиване на оръжията не доказва сключването на договор за продажба с конкретни параметри, но дори да е бил сключен договор, това би породило претенция към купувача за плащане на продажна цена/ упражняване на други права при неплащане на цената. Намерил е за недоказано от събраните по делото доказателства, че вещите са предадени срещу плащане на конкретна цена. Заключил е, че доколкото липсата е вреда с неустановен произход, в случая не е налице хипотеза на „липса“. Приел е, че не е установена и реалната стойност на вещите, с която евентуално би се съизмерила вредата за ищеца, в това число и в случай на сключване на договор за продажба срещу по-ниска от действителната им стойност продажна цена. Посочил е, че ищецът съизмерява вредата си със счетоводна стойност на активите, които са стари (част от тях дадени на ищеца вместо изпълнение през 1991г.), и реалната им стойност е различна от счетоводната.
Въззивният съд е намерил още, че в случая няма и основание - легално или договорно, за ангажиране на солидарна отговорност на ответниците. Приел е, че председателят на УС - ответникът М., е поискал издаване на разрешение за продажба на пистолетите, без да е установено вземане на решение по съответния предвиден в Устава ред за разпореждане с вещите, но е посочил, че не е установено той да е получил конкретна продажна цена, която не е отчел в сдружението. По отношение на останалите ответници е изтъкнал, че няма връзка между невземането на решение за разпореждане и неотчитане на сума от продажна цена, както и че несъхраняването на протоколи, обективиращи решения на УС, също няма причинна връзка с твърдяната вреда. Поради това е споделил извода на първоинстанционния съд за неоснователност на предявения иск, като на основание чл.272 ГПК е препратил към мотивите му.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Поставеният от касатора първи процесуалноправен въпрос е релевантен, но по отношение на него не е налице допълнителното основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С решението, с което е обезсилено въззивното решение при първото разглеждане на делото във въззивната инстанция, е прието, че в съответствие с принципа на диспозитивното начало - чл.6 ГПК, въззивният съд е следвало да се произнесе по очертания от ищеца с исковата молба и молбите-уточнения предмет на спора, като изследва налице ли е твърдяното от ищеца неизпълнение на задълженията на всеки един от ответниците в качеството му на член на управителен орган на федерацията, съществува ли причинна връзка между неизпълнението и констатираната липса на огнестрелни оръжия, по повод на която се претендира обезщетение, и има ли законово или договорно основание в качеството на членове на колективен управителен орган ответниците да отговарят солидарно за причинени вреди във формата на липси. Посочено е, че според твърденията на ищеца отговорността на ответниците за обезщетяване на вредите произтича от техни действия и бездействия в качеството им на членове на управителните органи на федерацията - ищец и от разпоредбата на чл.22 от устава на „Българска федерация по модерен петобой“, възлагаща на членовете на управителния съвет да вземат решения за разпореждане с имуществените активи на федерацията, като според последната уточнителна молба от 25.06.2014 г. правопораждащ факт за отговорността на ответниците е възложеният им от общото събрание мандат за участие в управлението на федерацията в качеството съответно на председател – С. М., и на членове на управителния съвет – Т. Г., И. П. и Р. Д., с произтичащите от него задължения за вземане на решения за разпореждане и съхранение на имуществото на федерацията. Посочено е, че в молбата са изброени конкретни действия и бездействия, чрез които ответниците са причинили твърдените вреди във формата на липси, и са изложени обстоятелства за наличие на предвидено в устава основание /чл.22/ за носене на солидарна /„колективна“/ отговорност от тях за обезщетяване на вредите. Въззивният съд е съобразил дадените указания и като е посочил, че търсената отговорност е обоснована с липсата на 139 бр. пистолети, за които същевременно се твърди, че са продадени без решение на УС и продажната им цена не е отчетена, е приел за недоказана твърдяната от ищеца продажба на описаните вещи, респ. получаването и неотчитането на цена за тези вещи от някой от ответниците като член на УС на сдружението, отрекъл е възможостта твърдяната вреда да бъде квалифицирана като липса и е намерил, че не е налице причинна връзка между твърдяната вреда и невземането на решение за продажба на вещите и несъхраняването на протоколи, обективиращи решенията на УС. С оглед на това е неоснователен доводът на касатора, че въззивният съд се е отклонил от формираната по поставения въпрос практика на ВКС.
Вторият процесуалноправен въпрос се отнася до задължението на въззивния съд да обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства и да изложи мотиви във връзка с тях. По приложението на чл.236, ал.2 ГПК е формирана постоянна практика, обективирана в служебно известните на настоящия състав Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, решение № 55/03.04.2014г. по т. д. № 1245/201 Зг. на ВКС, I т. о., решение № 63/17.07.2015г. по т. д. № 674/2014г. на ВКС, II т. о., решение № 263/24.06.2015г. по т. д. № 3734/2013г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 1 11/03.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о. и др. Прието е, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл.263, ал.1 ГПК. Въззивният съд не се е отклонил от така формираната практика, като е обсъдил доводите и възраженията на страните, както и събраните по делото доказателства, и е формирал самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора.
Третият и четвъртият процесуалноправни въпроси са свързани с обсъждането на признание на страна и заключение на назначена експертиза с оглед на всички доказателства по делото. По тези въпроси също не е налице произнасяне в противоречие с постоянната практика на ВКС. Третият въпрос е свързан с твърдяното от ищеца признание на ответниците, че УС не е приемал решение за сключване на разпоредителна сделка с липсващите оръжия, че не е сключвана разпоредителна сделка с тези оръжия и не е получавана продажна цена по такава сделка. Въззивния съд не е приел посочените обстоятелства за недоказани и в този смисъл не е налице игнориране на направено от ответниците признание, а решаващите му изводи са обусловени от преценката му за липса на причинна връзка между твърдяната вреда и неизпълнението на задълженията на ответниците, възложени с устава. В съотвествие с формираната постоянна практика въззивния съд е обсъдил заключението на вещото лице с оглед всички събрани доказателства. Несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд представлява оплакване за неправилност, по което касационната инстанция не може да се произнесе в селективния стадий на касационното производство. Поради това не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационен контрол по формулираните въпроси.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem“ до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem“, т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. На ответника Р. Д. следва да бъдат присъдените направените в настоящото производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 4227,07 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 390 от 27.03.2023г. по гр. д. № 1034/2022г. на САС, 4 състав.
ОСЪЖДА Сдружение „Българска федерация по модерен петобой“, ЕИК[ЕИК], съд. адрес: [населено място], [улица], ап.7 да заплати на Р. Д. Д., ЕГН [ЕГН], съд. адрес: [населено място], [улица], ет.1, ап.4 сумата 4227,07 лева /четири хиляди двеста двадесет и седем лева и седем стотинки/ - разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: