Производството е по чл. 288 от ГПК.

С решение от 22.06.10г. по гр. д.№2812/09г. на Софийски градски съд е потвърдено решението от 16.02.09г. по гр. д.12389/08г. на Софийски районен съд, 35 с-в, с което е било признато за установено по отношение на ответниците Ц. А. П. и Д. Л. П., че ищцата И. А. П., действаща чрез своята майка и законен представител А. И. П., е собственик на 1/6 ид. част от апартамент №4, находящ се в [населено място],[жк], бл.№3.

Въззивният съд е приел, че спорният апартамент е придобит от наследодателя на страните Л. Д. П. и неговата съпруга Ц. А. П.. На 11.08.04г. Л. П. е упълномощил съпругата си Ц. П. да се разпорежда с апартамента от негово име и за негова сметка. Пълномощното не е било подписано от П., а върху него е поставен отпечатък от палеца на лявата му ръка, с отбелязване на нотариуса, че това е извършено „поради заболяване и невъзможност за подпис“. На 13.08.04г. в 7, 10 ч., наследодателят е починал в болницата, а в 9, 30ч. е бил оформен нотариален акт за продажба на процесния апартамент. Продавач е била преживялата съпруга Ц. П., действаща лично и като пълномощник на съпруга си Л. П., а купувач – техният син Д. Л. П.. При тези данни от правна страна е прието, че при откриване на наследството на Л. П., собствеността върху ид. част от процесния апартамент е преминала върху наследниците му. Неговата преживяла съпруга Ц. П. е станала собственик общо на 4/6 ид. части от апартамента; ищцата И. П. – собственик на 1/6 ид. част, по право на заместване от своя баща А. П. - починал преди наследодателя негов син, а другият син Д. П. е придобил собствеността върху другата 1/6 ид. част от апартамента. Към момента на извършване на продажбата, Ц. П. е била собственик на 4/6 ид. части от апартамента и само тях е могла да прехвърли валидно на втория ответник. По отношение на притежаваната от ищцата по наследство 1/6 ид. част от апартамента сделката не е могла да произведе вещно прехвърлителен ефект. Освен това не е имало и валидно пълномощно за продажбата, тъй като при оформянето му са нарушени чл. 485, ал. 2 от ГПК отм. относно личното явяване на упълномощителя пред нотариуса и чл. 475, ал. 2, вр. чл. 151, ал. 1 от ГПК отм., поради липса на надлежна бележка от нотариуса за обстоятелствата, които са възпрепятствали полагането на подпис, както и кое е наложило полагане на отпечатък от левия, вместо от десния палец, както предвижда законът.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответниците Ц. П. и Д. П.. Те считат за неправилен извода на съда, че нотариалното действие по упълномощаването е нищожно и че е без значение добросъвестността на купувача, който не е знаел, че пълномощното, с което е действал продавачът, е прекратено поради смъртта на упълномощителя. В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК по въпроси, които не са формулирани, а се препраща към оплакванията в касационната жалба. Сочи се и съдебна практика по въпроса за действието на прекратяването на упълномощаването, когато то не е доведено до знанието на третите лица, които са договаряли с пълномощника.

Ответникът в производството И. А. П. оспорва жалбата. Счита, че тя не отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1, вр. чл. 280, ал. 1 от ГПК.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение счита, че касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане по същество. Съображенията за това са следните:

В изложението към жалбата не са формулирани процесуалноправните и материалноправни въпроси, по които се иска допускане на касационно обжалване. Съгласно приетото в т. 1 на ТР №1/19.01.2010г. на ОСГК на ВКС, касационният съд не може сам да формулира тези въпроси, а най-много може да ги уточни. Препращането към оплакванията в касационната жалба не е достатъчно, за да се приеме, че изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК има необходимото съдържание.

Независимо от това – правните въпроси, произтичащи от съдържанието на касационната жалба, са все във връзка с упълномощаването /за валидността на нотариалното действие по упълномощаването, както и действието на прекратяването на упълномощаването, ако не е доведено до знанието на третото лице, договаряло с пълномощника,/ но те не са определящи за изхода на правния спор по настоящото дело и затова по тях не следва да се допуска касационно обжалване. Това е така, защото решаващо за възникване на собствеността на ищцата върху 1/6 ид. част от процесния апартамент е фактът на откриване на наследството на Л. П. преди продажбата на апартамента. Продажбата не е могла да произведе вещен прехвърлителен ефект върху чужда собственост, с други думи Ц. П. не е могла да прехвърли 1/6 ид. част от апартамента, която вече е била собственост на нейната внучка И. П., независимо от това дали пълномощното, чрез което е действала, е било валидно или не и дали купувачът е бил добросъвестен или не. Това е решаващият извод на въззивния съд. По този извод няма нито оплакване в касационната жалба, нито пък някакъв въпрос, свързан с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 от ГПК.

Водим от изложеното

,

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на решението от 22.06.10г. по гр. д.№2812/09г. на Софийски градски съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: