О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1589

гр.София, 13.06.2024 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

А. Х.

като изслуша докладваното от съдия Генковска ч. т.д. № 609 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е частна жалба вх. № 2336/07.07.2023 г. по вх. рег. на ТОС от С. Н. Й.-Кюлеров срещу определение № 151/19.06.2023 г. по ч. гр. д. № 171/2022 г. на ОС-Търговище, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за възстановяване на срока за отстраняване на нередовности на частна касационна жалба вх. № 2790/25.08.2022 г. против определение № 211/21.07.2022 г. по ч. гр. д. № 171/2022 г. на ТОС съгласно указания по разпореждане № 215/28.10.2022 г.- по с. ч.гр. д. на ТОС, на осн. чл.64, ал.2 ГПК

В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност на въззивното определение, тъй като делото е разгледано при отсъствие на страната при условията на нередовно призоваване за открито съдебно заседание. Поради което делото е останало непопълнено с релевантни за спора доказателства и са останали неизяснени въведените с молбата по чл.64 ГПК обстоятелства. Иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на ТОС.

По делото е постъпило становище от Е. А. О. за основателност на частната жалба.

Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, I отделение, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Производството пред ТОС е образувано по частни жалби на Е. О. и С. Й.-Кюлеров против определение № 260060/29.09.2021 г. по гр. д. № 1131/2018г. на ТОС за отказ да бъде възстановен срок за внасяне на държавна такса от 15 лв. по подадена частна жалба вх. № 2125/26.02.2020 г. от Е. О. против определение № 28/06.01.2020 г. по гр. д. № 1131/2018 г. на ТОС.

С определение № 211/21.07.2022 г. по ч. гр. д. № 171/2022 г. на ТОС частните жалби на Е. О. и С. Й.-Кюлеров са били оставени без уважение. Срещу посоченото определение е подадена частна касационна жалба вх. № 2790/25.08.2022 г. от С. Й.-Кюлеров, която е върната с разпореждане № 259/21.12.2022 г. от ТОС по ч. гр. д. № 171/2022 г. поради невнасяне в указания срок на дължима държавна такса от 15 лв.

С молба вх. № 399/31.01.2023 г. /п. кл. от 26.01.2023 г./ С. Й.-Кюлеров, на осн. чл.64, ал.2 ГПК е поискал възстановяване на срока по разпореждане № 215/28.10.2022 г. по ч. гр. д. № 171/2022 г. на ТОС за внасяне от горепосоченото лице на държавна такса от 15 лв. по частна касационна жалба вх. № 2790/25.08.2022 г. В молбата са изложени съображения, че веднага след получаване на съобщението с указанията на съда се е наложило да замине за [населено място] във връзка с авария в имот, за който той се грижи. В рамките на седем дни се е наложило да пътува два пъти до [населено място] и обратно до [населено място] във връзка със служебни ангажименти, което е създало за него стресова обстановка, лишило го е от концентрация и той е пропуснал да внесе държавната такса.

Откритото съдебно заседание по чл.66, ал.1 ГПК е насрочено за 05.06.2023 г. от 10:00 ч., за която дата и час С. Й.-Кюлеров е редовно уведомен на 09.05.2023 г. С молба от 18.05.2023 г. / п. кл от 16.05.2023 г./ С. Й.-Кюлеров и Е. О. са опискали да бъде отложено заседанието по делото на 05.06.2023 г., тъй като към този момент щели да бъдат извън България и това пътуване е било организирано преди да получат съобщенията за датата и часа на съдебното заседание.

Съобразно протокола от с. з. на 05.06.2023 г. по ч. гр. д. № 171/2022 г. на ТОС решаващият състав е приел, че страните са били редовно призовани по делото и на осн. чл.142, ал.2 ГПК е отложил провеждането му, поради посочените в горната молба причини. Приел е на осн. чл.142, ал.3 ГПК, че страните са редовно призовани за следващото по делото съдебно заседание на 19.06.2023 г. Съобразно протокол от с. з. на 19.06.2023 г. страните не са се явили и съставът на ТОС е постановил определение № 151/19.06.2023 г. по ч. гр. д. № 171/2022 г., с което е оставил без уважение молбата на частния жалбоподател С. Й.-Кюлеров за възстановяване на срока за отстраняване на нередовности на частна касационна жалба вх. № 2790/25.08.2022 г. против определение № 211/21.07.2022 г. по ч. гр. д. № 171/2022 г. на ТОС съгласно указания по разпореждане № 215/28.10.2022 г.- по с. ч.гр. д. на ТОС, на осн. чл.64, ал.2 ГПК.

В обжалваното определение ТОС е приел, че посочените от страната обстоятелства, които са го препятствали да изпълни указанията на съда, не представляват „особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее“ по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК.

С оглед на гореизложеното, съставът на ВКС намира следното:

Не е налице соченото от частния жалбоподател нарушение на процесуалните правила относно провеждане на съдебно заседание на 19.06.2023 г. Страната е надлежно призована за заседанието, в което е отложено делото. Молба за отлагане частният жалбоподател е подал единствено по отношение на първото заседание. По аргумент от чл. 142, ал. 3 ГПК при отлагане на делото съдът обявява датата на следващото заседание, за което страните се смятат призовани. Както е видно от ал. 1 на същата разпоредба, неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждане на делото. В този смисъл, не се констатира процесуално нарушение, вследствие на което да е нарушено правото на страната да участва при разглеждане на делото.

Единственото доказателствено искане, което е направила страната в молбата по чл.64, ал.2 ГПК, е за разпит по делегация на Е. О.. Същото е отхвърлено от ТОС с определение № 90/18.04.2023 г. по ч. гр. д. № 171/2022 г. Доколкото Е. О. е страна по ч. гр. д. № 171/2022 г. на ТОС и е подала становище по молба вх. № 399/31.01.2023 г. /п. кл. от 26.01.2023 г./ на С. Й.-Кюлеров, определението на ТОС е правилно. Не се спори относно осъществяване на твърдените факти – извънредно пътуване до [населено място], връщане на два пъти до [населено място] и служебна ангажираност на страната. В съответствие със създадената съдебна практика по чл.64, ал.2 ГПК са изводите на въззивния съд, че С. Й.-Кюлеров обективно е могъл да извърши указаното процесуално действие по отстраняване на нередовност по частна касационна жалба. В съдебната практика безпротиворечиво под „особени непредвидени обстоятелства“ се разбират такива факти от обективната действителност, които стоят извън волята на страната, върху чието възникване тя не може да повлияе и които обичайно не могат да бъдат предвидени. Необходимо е те обективно да са лишили страната от възможността в срок да упражни предоставеното й от закона процесуално право. В настоящата хипотеза е съществувала обективна възможност да бъдат изпълнени указанията или да бъде поискано продължаване на срока за изпълнение на указанията. Освен това правилно ТОС е отбелязал, че страната е имала упълномощен представител по частната касационна жалба, за който не се твърди да са били налице препятствия. Не на последно място посочените конкретни обстоятелства не са от естество да попречат на страната да положи дължимата грижа за добро водене на процеса, за да предотврати настъпването на неблагоприятни правни последици.

Частната жалба се явява неоснователна, поради което обжалваното определение следва да се потвърди.

Мотивиран от горното, състав на ВКС, Първо т. о.

ОПРЕДЕЛИ :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 151/19.06.2023 г. по ч. гр. д. № 171/2022 г. на ОС-Търговище.

Определението е окончателно.

ПРЕДЕСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: