Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Смак” ЕООД, [населено място] срещу решение № 239 от 11.08.2020 г. по в. т. д. № 81/2020 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Пловдивски окръжен съд решение № 651 от 27.11.2019 г. по т. д. № 505/2019 г. С първоинстанционния акт е уважен предявеният от Национална агенция за приходите, Териториална дирекция - Пловдив иск с правно основание чл. 231, ал. 3 ДОПК за прекратяване на дружеството-касатор.

В касационната жалба са изложени подробни съображения за неправилност на въззивното решение поради допуснати нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Оплакванията на касатора са във връзка с извода на въззивния съд, че изявлението до длъжника за прекратяване на участието му като съдружник в дружеството е връчено надлежно и че с представената по делото обратна разписка е установено връчване именно на това изявление.

Като значими за допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Кога изявлението за прекратяване на членственото правоотношение на съдружника-длъжник в търговското дружество ще породи правното си действие; Действията на лице без представителна влас, получило изявлението за прекратяване на членственото правоотношение на съдружника-длъжник в търговското дружество, води ли до опорочаване на процедурата по връчване на съобщения и книжа, предвидена в хипотезите на чл. 29, ал. 6 ДОПК и чл. 30 ДОПК; Нередовното връчване води ли до обстоятелството, че предвиденият в закона 3-месечен срок изначално не е започнал да тече; 2. При постановяване на съдебния акт съдът следва ли да изложи собствени мотиви или е достатъчно да препрати към мотивите на първоинстанционния съд по реда на ГПК“.

По отношение на посочените въпроси се поддържа, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, съответно: решение № 26 от 09.02.2007 г. по т. д. № 520/2006 г. на I т. о. и решение № 347 от 04.05.2005 г. по т. д. № 631/2004 г. на II т. о. (за първия въпрос) и решение № 120 от 04.04.2013 г. по гр.. д.. № 964/2012 г. и решение № 324 от 22.04.2010 г. по гр. д. № 1413/2009 г. на IV г. о. (за втория въпрос).

Освен това, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК бланкетно е заявено и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалвания акт.

С молба вх. № 65603 от 07.07.2021 г. касаторът е релевирал допълнително основание за допускане на касационното обжалване – недопусимост на въззивното решение поради настъпилия в хода на процеса нов факт – цялостно погасяване на дълга и отмяна на наложения запор върху дружествените дялове на длъжника К. К. - едноличен собственик на капитала „Смак” ЕООД.

Ответникът по касация – Национална агенция за приходите, Териториална дирекция - Пловдив – моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, респ. касационната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 09.12.2020 г. С последваща молба вх. № 68105 от 27.10.2021 г. агенцията признава факта, че публичните задължения са изцяло погасени и са отписани, но счита, че дори да бъде прекратено производството по делото на това основание, то ответникът по предявения иск следва да й заплати направените разноски, тъй като е станал повод за завеждане на делото.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от Национална агенция за приходите, Териториална дирекция - Пловдив иск с правно основание чл. 231, ал. 3 ДОПК за прекратяване на „Смак” ЕООД, [населено място], въззивният съд е приел за доказани всички предпоставки за прекратяване на търговското дружество, визирани в тази разпоредба, а именно: наличие на висящо изпълнително дело на публичен изпълнител при Национална агенция за приходите, Териториална дирекция - Пловдив с предмет публични вземания на длъжника К. Г. К.-едноличен собственик на капитала на ответното търговско дружество; вписан запор върху притежаваните от длъжника дялове в това дружество; изявление на публичния изпълнител до търговското дружество за прекратяване участието на длъжника в него; изтекъл 3-месечен срок от връчване на изявлението до предявяването на иска; дружеството не е изплатило по сметка на публичния изпълнител припадащата се на съдружника-длъжник част от имуществото, определена по реда на чл. 125, ал. 3 ТЗ и вземането не е удовлетворено.

Като неоснователно решаващият състав е преценил оплакването във въззивната жалба за недоказаност наличието на задължения на едноличния собственик на капитала на ответното дружество предвид обстоятелството, че не е представен Акт за установяване на публични задължения, като е приел, че съгласно разпоредбите на ДОПК не във всички случаи на публични задължения е необходимо издаването на такъв акт.

Изцяло е споделен и изводът на първата инстанция, че изявлението за прекратяване участието на длъжника-съдружник в ответното дружество е връчено съгласно приложимата в случая законова норма (чл. 29, ал. 3 ДОПК) – с обратна разписка, надлежно оформена и получена от конкретно посочено лице, намиращо се в офиса на дружеството на адреса му на управление. За доказан от отбелязването върху самата разписка е приет и фактът, че с нея е връчено именно изявлението на публичния изпълнител за прекратяване участието на длъжника-съдружник в ответното търговско дружество.

Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато поради вероятността за недопустимост на въззивното решение с оглед представените доказателства за прекратяване на изпълнителното производство, т. е. за настъпил след постановяване на акта факт, имащ значение за допустимостта предявения иск. Поради това, не следва да се обсъждат поставените в изложението въпроси и останалите поддържани от касатора основания за допускане на касационния контрол.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 239 от 11.08.2020 г. по в. т. д. № 81/2020 г. на Пловдивски апелативен съд.

УКАЗВА на касатора „Смак” ЕООД, [населено място], в едноседмичен срок от съобщението, да представи документ за платена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на сумата 40 (четиридесет) лева.

След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЧЛЕНОВЕ: