№ 365 София, 09.03.2023 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на втори март две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател:Маргарита Соколова

Членове:Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 216/2023 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на А. Л. М. и Г. Л. /неправилно посочено „Т.“/ М., чрез адв. Л. Б., срещу определение № 529/12.10.2022 г. по в. ч. гр. д. № 305/2022 г. на Окръжния съд - М. за потвърждаване на определение № 260282/05.07.2022 г. по гр. д. № 1458/2019 г. на Ломския районен съд, с което е прекратено производството по делото поради липса на правен интерес от предявения от наследодателя на касаторите Л. Т. М., починал в хода на производството, срещу наследници на Н. Р. М., иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.

Касаторите поддържат оплакване за неправилност като порок на обжалваното определение. Твърдят, че въззивният съд при преценката за наличие на правен интерес не е съобразил данните по делото за висящо, спряно в изчакване на решението по иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, административно производство по гр. д. № 1404/2019 г. на Ломския районен съд, в което е оспорено като нищожно решение № 121А/11.11.1994 г. на поземлената комисия - В., обл. М., за възстановяване на собствеността върху земеделските имоти на наследодателя Н. М. в полза на всички наследници, както и мълчалив отказ за образуване на отделна преписка по заявлението на Т. М. за връщане лично на него в собственост на завещани му от Н. М. земеделски земи от 23.540 дка. Твърдят, че въззивният съд не е съобразил...