Производството е по чл. 288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от В. П. С. и Г. С. Г. против решение № 253/15.12.2021 г. по в. т.д. № 644/2021 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 260194/14.05.2021 г. по т. д. № 367/2021 г. на ОС отм. а Загора е постановено друго за отхвърляне на предявените от касаторите искове за осъждане на ЗАД “Б. В. И ГРУП“АД да заплати на всеки един от ятх сумата от 26 000 лв., частично от 80 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната внучка В. С. Г., вследствие на станалото на 27.10.2019 г. ПТП, ведно със законна лихва от 04.12.2019 г. до окончателното й заплащане, както и да заплати на всяка от тях по 1625 лв., представляваща лихва върху сумата от 26 000 лв. за периода от 23.04.2019 г. до 03.12.2019 г.

Касаторите поддържат, че въззивното решение в обжалваните от тях части е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон, при нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Излагат, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Не е постъпил писмен отговор от ответника по касацията ЗАД “Б. В. И ГРУП“АД.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, констатира следното:

Кaсационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд е приел, че спорът по отношение на исковете на касаторите пред въззивната инстанция се свежда до въпроса дали е налице материалноправна легитимация на същите да претендират обезщетение за неимуществени вреди, вследствие смъртта на тяхната внучка и относно определянето дължимия размер на обезщетението на увредените. Позовал се е на събраните гласни доказателства и приетата от съда и без възражения от страните СПЕ. Показанията на майката на починалото момиче и на неговата леля са били преценени при съобразяване на чл. 172 ГПК и кредитирани, тъй като касаят отношения между най–близкия кръг роднини и предвид съответствието им с останалите събрани по делото доказателства. ПАС е приел за установено, че наличието на близка връзка между бабите, дядото и тяхната внучка. Особено се отличавала тя с дядото, с като той е живял с починалата и нейното семейство. Бабите и дядото са помагали на майката в отглеждането на децата, след като баща им е починал през 1996 г., когато В. е била на 1 година. Грижите на бабите се изразявали в гледане на момичето, когато майката е имала нужда да я остави на друг. Също са помагали финансово. Съдът е констатирал, че бабата по майчина линия след развода с дядото е заживяла отделено в друго населено място. Трагедията във връзка със смъртта на бащата на момичето е сплотила семейството, вкл. баби и дядо, които по всички празници се събирали, като след навършване на пълнолетие В. е продължила да търси бабите си по телефона, показвала внимание и обич. Според свидетелските показания дядото е преживял най–тежко смъртта на неговата внучка, тъй като са живели заедно и тя израстнала пред очите му; бил съсипан от трагедията, постоянно плачел и говорил за нея, отказвал да се храни, а в първите месеци не можел да спи, приема успокоителни. Бабите също много тежко приели тръгичната новина. Бабите и дядото сложили снимка на покойната си внучка и си «говорили» с нея.

Съдът е обсъдил приетата от първостепенния съд СПЕ, която установила преживения от касаторките травматичен стрес, който е прерастнал в посттравматично разстройство, което предвид обективните дадености – напреднала възраст, наличие на придружаващи заболявания и др. прави прогнозата за преодоляването на това състояние по – скоро песимистична.

ПАС е приел, че наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото. Обезщетение според съда се дължи само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни, като интензитет и продължителност, морални болки и страдания. Акцентирал е, че разяснения в мотивната част на ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС сочат, че е изрично поставеното изискването за изключение, породило връзка, трайна и дълбоко емоционална, отличаваща се от обичайната. По отношение на дядото на починалото момиче съдът е счел, че е установено наличието на трайна и дълбока емоционална връзка, отличаваща се от обичайната връзка дядо – внук, предвид осъществената от същия заместваща грижа по отглеждане на неговата внучка, след смъртта на баща й. От събраните гласни доказателства е направил категоричен извод за особена връзка между прародителя и неговата внучка, която следва да се определи като такава типична за връзка между баща и дъщеря – живели са в едно домакинство и ищецът е полагал непосредствени грижи по отглеждането на своята внучка. Подобен извод не е бил направен по отношение на касторките. Въззивната инстанция е посочила, че двете баби са полагали грижи по отглеждането на внучката, като са оказвали помощ на нейната майка, вкл. и финансова, както и че са подържали близки и топли отношения, което не обосновава изключителност в отношенията, а са признак единствено на осъществена от прародителките грижа, нормална и типична за традиците в българското общество за отношенията внук – баба. ПАС е достигнал до заключение, че по отношение на двете ищци не е изпълнено изискването за изключителност в отношенията им с починалата тяхна внучка, поради което и не им се дължи обезщетение.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК при позоваване на допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК са поставени следните правни въпроси: 1/ Включват ли се в кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техни близки, братята и сестрите на починалия, както и неговите низходящи и възходящи от втора степен?; 2/ Следва ли когато определя кръга от материалноправно легитимирани лица, имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на свой близък, във връзка с приложението на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, съдът да решава въпроса за наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение, конкретно – за всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото?; 3/ Налице ли е „изключителен случай“ на особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение между възходящи и низходящи от втора степен – баби/дядовци и техните внуци, когато низходящите са останали кръгли сираци от много млада възраст / в процесния случай пострадалата остава без баща на 1 годинка/, само с един „самотен“ родител и бабите и дядовците са оказвали постоянна фактическа и финансова помощ на своята внучка през целия период на израстването?; 4/ Налице ли е „изключителен“ интензитет на болките и страданията на възходящи от втора степен – баби/дядовци, когато същите са загубили внуци на много млада възраст?; 5/ Налице ли е „изключителен“ интензитет на болките и страданията на възходящи от втора степен – дядо/баба, когато възходящият вече е загубил собствено дете – родител на низходящия от втора степен, а в последствие губи и свой внук/внучка?; 6/ Следва ли, когато определя кръга от материалноправно легитимирани лица, имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на свой близък, във връзка с приложението на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, съдът да избягва дискриминационното отношение, като при доказани еднакви факти по отношение на близки от една и съща степен, обезщетява само някои от близките, а на останалите отказва обезщетение? Позоваването е на противоречие на въззивното решение със задължителна практика на ВКС по ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и на хипотеза на „очевидна неправилност“ по см. на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

Настоящият състав на ВКС съобрази, че в задължителната за съдилищата практика, обективирана в ТР № 1/21.06.2018г. по тълк. д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

ВКС прави извод, че с посоченото ТР са дадени критериите, които следва да се обсъдят от решаващия съд, за да се прецени настъпили са неимуществени вреди за брат/сестра поради смъртта на техните брат/сестра – само като минимум е необходимо да се установи наличие на взаимна грижа и помощ, емоционална подкрепа и доверие, като израз на традиционните за българското общество родствени отношения. Едновременно с това е необходимо създадената връзка да надхвърля това традиционно за нашето общество разбиране, т. е. съдът изследва налице ли са проявления на особено близка житейска връзка – трайна и дълбоко емоционална и претърпени поради това изключителни като интензитет и продължителност страдания от настъпилата на смърт на родственика.

В случая въззивният съд се е съобразил с тази практика и е обсъдил всички събрани доказателства и установените въз основа на тях обстоятелства относно основните отличителни белези на връзката между касаторите и починалия техен родственик. Въпрос на оценка на доказателствата и установеност на доказаните с тях факти е приетото от съда, че в конкретния случай не може да се направи извод, че е налице близост над обичайната. Поради което произнасянето по втория правен въпрос от изложението не е в отклонение от задължителната практика на ВКС.

В касационната жалба се оспорва крайният извод на въззивната инстанция по отношение естеството на тази връзка, което оспорване сочи на доводи за наличие на касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК за необоснованост на въззивното решение. Във фазата по чл. 288 ГПК касационната инстанция не може да преценява конкретните доказателства по спора и приетите за установени въз основа на тях факти.

С оглед на изложеното ВКС намира, че първи въпрос не попада в обхвата на произнасянето на ПАС, защото въззивният съд не е отрекъл принципната възможност възходящи роднини от втора степен на родство с починалото лице да претендират обезщетение за неимуществени вреди. Изводът за отхвърляне на исковете на касаторите е основан на анализ на събраните доказателства и заключение, че от тях не се разкрива необходимата според разясненията в цитираното ТР изключителност на създадената връзка, надхвърляща обичайните за обществото ни проявления.

Останалите въпроси от 3 до 6 вкл. не отговарят на изискването към общото основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като са фактологически, предполагат осъществяване на конкретен факт, който касаторите поставят извън общия контекст на сложилите се конкретни отношения между починалото лице и неговите баби, като само въз основа на така въведените факти не могат да се извеждат правни изводи. Твърдението за еднаквост на установените факти по отношение на дядото и бабите и връзката им с починалата им внучка не отговаря на аргументацията на въззивния съд, който е достигнал до други заключения и напрактика представлява оспорване обосноваността на тези изводи, т. е. представлява оплакване за неправилност на въззивното решение.

Не е осъществена и хипотезата на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Касаторките хипотетично се позовават на същата, без навеждане на някакви доводи. Дори и да се обсъдят в тази връзка съображенията им с оглед поставените правни въпроси, всички те разкриват характериската на касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, т. е. налагат извършване на проверка по същество на обжалвания акт.

Поради изложеното не следва да се допуска касационно обжалване и по касационаната жалба на В. П. С. и Г. С. Г..

Водим от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 253/15.12.2021 г. по в. т.д. № 644/2021 г. на Пловдивски апелативен съд в обжалваната част.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: