О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3275

гр. София, 26.06.2024 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа, докладваното от съдия Б. Ц. частно гр. дело № 2046 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, предл. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Е. Л. С., подадена в качеството `и на адвокат и назначен особен представител на З. Н. П. – длъжник по изп. дело № 20227180400563 на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) с рег. № .., срещу определение № 262/23.04.2024 г., постановено по частно възз. гр. дело № 180/2024 г. на Варненския апелативен съд (ВнАпС). С обжалваното определение е прекратено производството по същото дело, образувано по частната жалба, подадена от жалбоподателката срещу определение № 876/07.03.2024 г. по гр. дело № 2319/2023 г. на Варненския окръжен съд (ВОС), с което е оставена без уважение жалбата `и срещу постановление за разноски от 10.11.2023 г. на ЧСИ с рег. № .. по посоченото изпълнително дело.

Частната жалба, по която е образувано настоящото частно гр. производство пред ВКС, е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение на апелативния съд, преграждащо по-нататъшното развитие на образуваното пред него частно въззивно гражданско производство. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение № 262/23.04.2024 г. на ВнАпС. В тази връзка се изтъква, че предмет на делото е размерът на адвокатското възнаграждение на жалбоподателката, определено `и от ЧСИ по изпълнителното дело, в качеството `и на особен представител на длъжника. Изтъква се и че с определение № 168/28.02.2024 г. по ч. възз. гр. дело № 80/2024 г. друг състав на ВнАпС е отменил предходно определение № 4407/22.11.2023 г. по същото гр. дело № 2319/2023 г. на ВОС, с което е било прието, че жалбата `и срещу постановлението за разноски от 10.11.2023 г. на ЧСИ била недопустима и същата е била оставена без разглеждане, като с отменителното си определение другият състав на ВнАпС е дал подробни указания на ВОС относно допустимостта на жалбата `и срещу постановлението на ЧСИ. Жалбоподателката счита, че двата състава на ВнАпС се произнесли разнопосочно по отношението на правото `и да обжалва размера на определеното `и адвокатско възнаграждение. Изтъква, че в случая не е налице хипотезата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, тъй като не е подадена жалба от длъжника, а в обжалваното прекратително определение апелативният съд приел обратното, – че жалбата `и е недопустима по аргумент от чл. 437, ал. 4, изр. 2 от ГПК. В частната жалба се излагат и подробни съображения, че ЧСИ неправилно е определил размера на адвокатското възнаграждение на жалбоподателката, които доводи по същество нямат отношение към процесуалната допустимост на частното производство, прекратено с обжалваното определение № 262/23.04.2024 г. Към частната жалба е приложено и изложение на основания за допускане на касационно обжалване, което също не следва да бъде обсъждано, тъй като разглежданата от ВКС частната жалба е въззивна такава по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, предл. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК (както вече беше посочено), а не частна касационна жалба по чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Без съмнение, макар това да не е изрично регламентирано в ГПК, назначеният адвокат за особен представител както на ответник в исковото производство (чл. 47, ал. 6 от ГПК), така и на длъжник в изпълнителното производство (чл. 430 от ГПК), разполага със самостоятелно процесуално право – от свое име да атакува (респ. и да обжалва) съответния акт (определение или решение) на съда, респ. – да обжалва пред съда постановлението на съдебния изпълнител, с които му е определен размерът на адвокатското възнаграждение. Това процесуално право на особения представител обаче се осъществява по същия процесуален ред, респ. – то не би могло да е по-голямо по обем от процесуалното право на самата страна, която той представлява – на ответника да атакува (респ. и да обжалва) съдебните актове относно разноските (включително тези за адвокатско възнаграждение) в исковото производство – чл. 248 от ГПК, съответно – на длъжника да обжалва разноските по изпълнението – чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК. Следователно, това процесуално право на особения представител може да бъде упражнено пред толкова на брой съдебни инстанции, с колкото разполага и представляваната от него страна в съответното производство – чл. 248, ал. 3, изр. 2 и чл. 274, ал. 4 от ГПК, респ. – чл. 437, ал. 4, изр. 2, във вр. с чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК. Тъй като съгласно чл. 437, ал. 4, изр. 2 от ГПК, съдебният акт (решение или определение), с който окръжният съд се произнася по същество по жалбата срещу действията на съдебния изпълнител, каквото е и постановлението (или друг акт) на съдебния изпълнител относно разноските по изпълнението – чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, не подлежи на обжалване, то и в случая определение № 876/07.03.2024 г. на ВОС, с което е разгледана по същество и е оставена без уважение жалбата на адв. С. срещу постановлението от 10.11.2023 г. на ЧСИ, с което е определен размерът на адвокатското `и възнаграждение, не подлежи на обжалване и е окончателно. С постановяването на това определение от окръжния съд по съществото на спора относно размера на адвокатското възнаграждение, процесуалният ред за жалбоподателката е изчерпан, поради което подадената от нея частна жалба срещу него е процесуално недопустима и правилно производството по нея е прекратено с обжалваното определение № 262/23.04.2024 г. по ч. възз. гр. дело № 180/2024 г. на ВнАпС. Жалбоподателката напълно неоснователно се позовава на определение № 168/28.02.2024 г. по ч. възз. гр. дело № 80/2024 г., с което другият състав на ВнАпС – по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК е отменил предходното – преграждащо определение № 4407/22.11.2023 г. по същото гр. дело № 2319/2023 г. на ВОС, с което жалбата `и срещу постановлението на ЧСИ относно размера на адвокатското възнаграждение не е била разгледана по същество, а неправилно е била приета за недопустима и е била оставена без разглеждане. В случая не е налице разнопосочно произнасяне от двата съдебни състава на ВнАпС, както неоснователно поддържа жалбоподателката, тъй като с определение № 168/28.02.2024 г. е разгледана по същество и е уважена нейната процесуално допустима и основателна частна жалба срещу преграждащото определение № 4407/22.11.2023 г. на окръжния съд, а с обжалваното определение № 262/23.04.2024 г. е прекратено производството по процесуално недопустимата `и частна жалба срещу определение № 876/07.03.2024 г., с което окръжният съд се е произнесъл по същество по процесуално допустимата, но неоснователна нейна жалба срещу постановлението на ЧСИ.

В заключение, обжалваното определение № 262/23.04.2024 г. е правилно, като при извършената служебна проверка настоящият съдебен състав установи, че то е и валидно и процесуално допустимо, поради което следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 262/23.04.2024 г., постановено по частно възз. гр. дело № 180/2024 г. на Варненския апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: