О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.1535
гр. София,05.06.2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на четвърти юни, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
КРАСИМИР МАШЕВ
като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№917 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Г. И. Й. срещу определение №1722 от 06.02.2024 г. по в. ч.гр. д.№1094/2024 г. на СГС. С обжалваното определение е потвърдено разпореждане №147147 от 22.11.2023 г. по гр. д.№58110/2021 г. на СРС, с което исковата молба на жалбоподателя е върната, поради недопустимост на предявените искове.
В жалбата са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като се сочи, че за Г. И. Й. не съществува правна възможност за защита на неговите права чрез предявяване на осъдителни искове, поради което предявените искове за установяване съществуване на правоотношение по договор за управление с ответника „Югоизточно държавно предприятие“ и за установяване, че не съществува правоотношение по договор за управление между посочения ответник и В. Г. Т., са допустими. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос, за който се поддържа, че е решен в противоречие с практиката на ВКС: Допустимо ли е предявяване на осъдителни искове при предсрочно прекратяване на договор за възлагане на управление поради оттегляне на поръчката, предвид липсата на престация от страна на довереника и дължи ли се възнаграждение от доверителя. Поддържа се, че определението е и очевидно неправилно.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна,...