Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Жени С. Д., чрез адв. п. Г. Ч., както и по касационна жалба на Л. Д. Д. чрез адв. К. Ф. срещу решение №24 от 18.02.2010 по гр. дело № 579/2009г. на В. апелативен съд. В приложеното към жалбата на Жени С. Д. изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поставят два въпроса, Първият е процесуалноправен, по допустимостта на гласни доказателства при условието на чл. 134 ал. 2 от ГПК отм. и селектирането на документите, които могат да бъдат приемани като начало на писмено доказателство, разрешен от въззивния съд в противоречие с приложеното решение №1041 от 29.10.2008г по д.№4405/2007г ІІ г. о, реш.№1208 от 18.12.2008 на ІІІ г. о и други цитирани решения и определения. Като материален въпрос се изтъква тълкуването и връзката на чл. 17 от ЗЗД и чл. 26 ал. 2 от ЗЗД, което е било основание на иска (абсолютна симулативност) но съдът е изследвал каква сделка се крие зад явната, без да има искане за това. Самият въпрос е формулиран като процесуалноправен, а именно дали при заявена от ищеца нищожност поради абсолютна симулативност, съдът може „да разглежда делото в условията на чл. 17 от ЗЗД и да развива мотиви едва с решението си”,т. е произнася ли се така по непредявен иск. Основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 се поддържа с довод за противоречие с решение.№1208 от 18.12.2008 на ІІІ г. о и решения № 453 от 20.06.2003г на ВКС и №564 от 04.06.2009г д№2051/2008г на ВКС.

В приложеното към жалбата на Л. Д. Д. изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поставя единствено въпроса за допустимостта на гласни доказателства предвид условието на чл. 134 ал. 2 от ГПК отм. за начало на писмено доказателство – в случая за да се допуснат и ценят свидетели е приет проект за договор, неподписан от страната, на която симулацията се противопоставя. Обжалваното решение е в противоречие с реш.№395от 10.05.2008г ІІ г. о на ВКС,, реш. № 1414 от 22.07.1961г ІІ г. о на ВС, решение №890 от 06.10.2008г на ІІІ г. о на ВКС по този въпрос, основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК

След преценка Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по критерия на чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК, по решаващ за изхода на делото процесуалноправен въпрос, общ в изложението на двамата касатори, а именно на какво следва да се основе преценката за вероятност по чл. 134 ал. 2 от ГПК. Съществува противоречива практика относно признаците на писмените документи, в случая положително възприети като начало на писмено доказателство по чл. 134 ал. 2 от ГПК отм. от решаващия съд, предвид връзката им, По въпроса за свързаните с авторството признаци, изводите на ВтАС относно документ, представляващ проект за дистрибуторски договор, неподписан от страната, оспорваща симулацията, е в противоречие с приетото в решение №890 от 06.10.2008г на ВКС,ІІІг. о. и реш. № 1449 от 14.01.2009г ІV г. о на ВКС Вторият от документите, приети от решаващия съд за създаващи вероятност договорът за заем да е нищожен като привиден, е самият сключен в писмена форма договор за заем, съдържащ клауза как кредиторът – заемодател би приел връщане на заетата сума, ако в бъдеще време се осъществи условие, предмет на друг договор, сключи се такъв между заемодателя и друго лице, за което получателят да съдейства, В приложените от касаторите решения (виж реш. № №890 от 06.10.2008 ІІІт. о, реш. № 1449 от 14.01.2009г ІV г. о ) вероятността на твърдението за симулация е основана на извод за обективирано волеизявление на едната страна, докато изявлението на двете страни по сделката относно привидния и характер (обратно писмо) е документ с други процесуални последици, пряко доказателство за симулация и достатъчно доказателство за нейното разкриване.По същество въззивният съд е приел вероятният, евентуално възможен друг мотив на уговорката паричното задължение по заема да бъде погасявано и по друг начин, за вероятност на твърдението за симулация, изведено от съдържанието на самия договор, който е обявил за нищожен в диспозитива. И. в приложената съдебна практика, а и в редица други съдебни решения разбиране е, документът по смисъла на чл. 134 ал. 2 от ГПК отм. се материализира извън сделката, чиято вероятна симулация се преценява, т. е не е умозрителен резултат от тълкуване на самия договор, чрез което да се отрече явния смисъл на уговорките в него, в полза на недействителността.

Доколкото материалноправен въпрос е формулиран твърде общо в изложението на касатора Жени С. Д., противоречиво разрешение по прилагането на чл. 17 вр. чл. 26 ал. 2 от ЗЗД не е налице.Въззивният съд е постановил диспозитив, съответен на иска и не е обявил, че зад нищожната сделка се разкрива вид действително съглашение, чиито правила следва да са приложат във връзка с основанието на иска.Приложените съдебни решения са неотносимо цитирани от защитата, включително решение № 453 от 20.06.2003г на ІІ г. о.на ВКС В случая иск по чл. 17 ал. 1 от ЗЗД не е бил предявяван, нито произнасян от съда Ответникът също не е въвел възражения за наличие на прикрита сделка и според мотивите на цитираното решение № 453 от 20.06.2003г на ІІ г. о.на ВКС, в случая е съответен именно постановения диспозитив. Какво е приел съда по настоящето дело в мотивите си по въпроса за действителните отношения, в случая не формира пресъдено нещо между страните. Дали тези мотиви са довели до порок при решаващата дейност, е въпрос на касационната жалба по същество.

Ето защо по въпроса за прилагане критерия на чл. 134 ал. 2 от ГПК отм., понастоящем чл. 165 ал. 2 от ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о приема да е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК по двете касационни жалби, воден от което

ОПРЕДЕЛИ:

Допуска до касационно обжалване

на решение №24 от 18.02.2010 по гр. дело № 579/2009г. на В. апелативен съд

Оставя производството по жалбите без движение, в седмичен срок от съобщението всеки от касаторите Жени С. Д. и Л. Д. Д. да внесе по сметка на ВКС 530 лева държавна такса, или общо 1060 лева,

В противен случай касационната жалба на този от касаторите, който не внесе държавна такса, ще бъде върната.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.