Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. В. А. и Н. П. А. и двамата от[населено място], подадена чрез процесуалния им представител - адв. Р. В. срещу въззивно решение № 2 от 6.01.2010г. по гр. д. № 466/2009г. на В. апелативен съд, с което е потвърдено решение № 104 от 10.04.2009 г. по гр. д. № 520/2008г. на Ш. окръжен съд, с което предявения от И. Я. К. и С. В. К. срещу В. В. А. и Н. П. А. иск за унищожаване на сключения между тях предварителен договор от 25.03.2008 г. за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ първи етаж от жилищна сграда, заедно с две избени помещения и 1/4 ид. ч. от поземления имот в който е построена, идентифициран като УПИ Х - 7123 в кв. 410 по плана на[населено място] на основание чл. 28, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, поради грешка в предмета на договора, отнасяща се до съществени недостатъци на сградата е уважен, и А. са осъдени да върнат на Кавръкови на основание чл. 34, ал. 1 ЗЗД сумата 6 500 лв., получена на основание предварителният договор, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба- 5.06.2008 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ответниците по касационната жалба И. Я. К. и С. В. К. в писмения отговор изразяват становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.

Върховния касационен съд, състав на ІІІ г. о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, намира същата за допустима.

За да потвърди решението на Ш. окръжен съд, с което е уважен иска на С. и И. Кавръкови за унищожение на сключения[населено място] и Н. А. предварителен договор, поради грешка в предмета на договора, съединен с иск за връщане на платеното капаро В. апелативен съд е приел, че същият не е бил развален/прекратен, нито по взаимно съгласие, нито по едностранно волеизявление на някоя от страните, поради което към момента на предявяване на иска договорът е обвързвал страните с облигационно-правните си последици. Приел е, че се касае до грешка в предмета на договора, изразяваща се в несъответствие между възприетото от Кавръкови - купувачи по предварителния договор и действителното фактическо положение за състоянието на сградата и нейната годност да се използва за жилище, респ. за нейната стойност.

В изложение за допускане на касационно обжалване като основания се сочат разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос - допустими ли са искове за унищожаване на вече прекратен договор и за връщане на даденото по такъв договор на основание чл. 28, ал. 1, пр. 1 и чл. 34, ал. 1 ЗЗД. Според жалбоподателите по този въпрос, който е от значение за изхода на делото липсва съдебна практика, поради което същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

По поставения процесуалноправен въпрос не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Допускането на обжалваното решение до касационен контрол е в зависимост от наличието на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно правния въпрос да е от значение за изхода по конкретното дело. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. В случая поставения правен въпрос не е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. За да уважи предявените искове с правно основание чл. 28, ал. 1, пр. 1 и чл. 34, ал. 1 ЗЗД въззивният съд е приел, че предварителния договор не е бил развален/прекратен, нито по взаимно съгласие, нито по едностранно волеизявление на някоя от страните, поради което към момента на предявяване на иска същият е обвързвал страните с облигационно-правните си последици. Или, поставеният от жалбоподателите въпрос - допустими ли са искове за унищожаване на основание чл. 28, ал. 1, предл. 1 ЗЗД на вече прекратен договор не е обусловил изводите на съда за да приеме, че предварителния договор подлежи на унищожаване, поради грешка в предмета на договора. Изискването в изложението да се посочи определен правен въпрос от значение за изхода на делото, по който въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение не е изпълнено от жалбоподателите, поради което не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, което пък не дава възможност да се извърши преценка налице ли е посоченото от тях специално основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

В изложението се поддържа, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос - унищожаване на предварителен договор, поради грешка в предмета и осъждане да се върне даденото по този договор, в противоречие с практиката на ВКС. Цитирани и представени са следните решения: решение № 2275 от 18.10.1974 г, по гр. д. № 1695/1974 г. на ВС, І г. о. ; решение № 38 от 3.06.1974 г. на ОСГК на ВС по гр. д. № 30/1974 г. и решение по гр. д. № 203/1997 г. на ВКС, 5 чл. състав. С това се обосновава приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.

Така поставения въпрос не обосновава наличие на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Изложеното, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за унищожаване на предварителен договор, поради грешка в предмета и осъждане да се върне даденото по този договор, касае основанието на предявените искове по които съдът се е произнесъл, но това не означава, че е формулиран правен въпрос решен в обжалваното решение, от значение за изхода на делото. Задължение на жалбоподателите е да изложат ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Определен правен въпрос от значение за изхода на делото, по който въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение не е посочен от жалбоподателите, поради което не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Касационният съд не може да извлича правният въпрос от касационната жалба или изложението, с оглед принципа на диспозитивното начало и равнопоставеност на страните в процеса.

От изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.

О п р е д е л и:

НЕ ДОПУСКА касационно

обжалване на въззивно решение № 2 от 6.01.2010г. по гр. д.№ 466/2009г. на В. апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: