О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1568София, 12.06.2024 година

Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и девети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдия К. Е. ч. т. д. № 861/2024г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Г. Х. С. от [населено място] против определение № 27 от 15.02.2024г. по в. ч. т. д. № 9/2024 г. на Великотърновски апелативен съд, потвърждаващо определение № 105 от 20.12.2023 г. по т. д. № 50/2023г. на Габровски окръжен съд, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по предявените от Г. Х. С. срещу „Хевея“ ООД, [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяване за нищожни липсващите решения на Общото събрание на съдружниците в ответното дружество за приемане на ГФО за 2018г., 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. и за оставяне реализираната загуба от стопанската му дейност за съответната година като непокрита загуба от минали години.

В частната касационна жалба се поддържа, че въззивният акт е недопустим и неправилен. Изразено е несъгласие с извода за липса на правен интерес от предявените искове. Според частния касатор, наличието на такъв интерес произтича от качеството му на съдружник в ответното дружество и от вмененото му както от закона (чл. 124 ТЗ), така и от дружествения договор (чл. 11) задължение да участва в управлението на дружеството чрез вземане на решения от компетентния за това орган – Общото събрание.

Като обосноваващи допускането на касационния контрол, с поддържане на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Липсващо ли е решението, което е отразено като съществуващо в протокол от ОС, след като не е провеждано общо събрание на съдружниците; 2. В правото ли е на всеки съдружник, без значение за размера на неговия дружествен дял, да търси защита на членствените си права и реализиране на контрол за законосъобразност на решенията на дружеството, свързани с дейността му, която е насочена към постигане на една обща цел“.

По отношение на първия въпрос се твърди противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2001 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 100 от 04.06.2010 г. по т. д. № 799/2009 г. на ВКС, II т. о., а по отношение на втория въпрос – с решение № 234 от 23.12.2016 г. по т. д. № 54/2016г. на ВКС, I т. о.

Освен това, касаторът поддържа и основанието по чл. 280, ал. 2,пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на атакуваното определение, аргументирана с твърдението, че „въззивният съд е смесил две различни правни положения – нищожност на невзети решения от непроведени общи събрания с тези на незаконосъобразност на взети решения“.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

С обжалваното определение въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че за ищеца липсва правен интерес от предявените искове с правно основание чл. 124 ГПК за прогласяване нищожността на решенията на ОС на ответното дружество за приемане на ГФО за пет поредни години и за оставяне реализираната загуба от стопанската дейност на дружеството за съответната година като непокрита загуба от минали години. Посочил е, че правният интерес от установителните искове следва да е конкретен, а не евентуален и хипотетичен, докато в случая ищецът се позовава най-общо на своите права като съдружник, без да е аргументирал по какъв начин те се накърняват с приемането на ГФО за всяка от процесните години. Освен това, според съдебния състав, ищецът не твърди, че решенията на ОС не са взети от другия съдружник, притежаващ по-голям дружествен дял и подписал същите, а извежда липсата на взети решения с твърдения за допуснати нарушения при свикването им, както и за неистинност на обективиращите ги протоколи поради отразените в тях неверни обстоятелства относно времето, мястото и участвалите лица, което обаче касае законосъобразността на атакуваните решения и е предмет на претенция по чл. 74, ал. 1 ТЗ, каквато в случая би била недопустима, с оглед изтичането на предвидения в закона срок.

Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

По отношение поставените в изложението въпроси не е изпълнено изискването по чл. 280, ал. 1 ГПК да са обуславящи за изхода на конкретното дело. Първият въпрос съдържа твърдението на самата страна, че „не е провеждано общо събрание на съдружниците“, което обаче не кореспондира с мотивите на обжалвания акт. Чрез извършеното препращане по реда на чл. 272 ГПК, решаващият въззивен състав е споделил извода на първостепенния съд, че в представените протоколи „са документирани решения на ОС на дружеството, свързани с регистърни производства“, които са подписани от съдружника, притежаващ 51% от капитала“, т. е. приел е, че такива ОС са проведени. Проверката за правилността на така направения извод е предмет на касационното производство, но не и основание за допускането му. Що отнася до втория въпрос, отсъствието на обуславящ за делото характер произтича от факта, че този въпрос е поставен теоретично. Въззивният съд не е отрекъл правото на съдружника да търси защита на членството, нито е обвързал защитата на това негово право с размера на дружествения му дял, в какъвто смисъл е въпросът.

Не е налице и второто заявено от частния касатор основание – очевидна неправилност. Неоснователно е твърдението, че въззивният съд е смесил два различни порока на решенията на ОС на ООД – нищожност и незаконосъобразност. Съдебният състав е формирал извод, че изложените в исковата молба обстоятелства сочат на оплакване за незаконосъобразност, а не за нищожност на процесните решения на ОС на съдружниците, т. е. изхождайки от твърденията на ищеца съдът е определил предмета на спора и основанието на предявените искове, а не е „смесил“ нищожност и незаконосъобразност на атакуваните решения.

С оглед изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 27 от 15.02.2024г. по в. ч. т. д. № 9/2024 г. на Великотърновски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: