О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 194

София, 17.02.2011 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 15 февруари две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева

ЧЛЕНОВЕ

: Мария Иванова

Илияна Папазова

разгледа докладваното от съдията Ц. Г.

дело № 1303/2010 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. П. М. от[населено място], подадена от пълномощника му адв. И. З., срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, № 634 от 18.05.2010г. по в. гр. д. № 529/2010г. в частта, с която е оставено в сила решението на Варненския районен съд, ХХІV с-в, от 20.08.2003г. по гр. д. № 3245/2003г., с което е отхвърлен предявеният от Г. М. против ОД МВР – Варна иск с правно основание чл. 32 ЗДСл за присъждане на неизплатено възнаграждение по служебно правоотношение в периода от 05.02.2002г. до 15.05.2003г. за разликата над 56, 29 лв. до общо претендираните 7784, 67 лв.

Ответникът по касация ОД МВР – Варна не е изразил становище.

Върховният касационен съд, състав на трето г. о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

Не са налице обаче предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.

За да отхвърли иска по чл. 32, ал. 1 ЗДСл въззивният съд е приел, че право на възнаграждение държавният служител има само при изпълнение на държавната служба. В случая служебното правоотношение не е било прекратено и М. не е бил отстранен от служба /с оглед отмяната по съдебен ред на заповед № 217/2003г. на директора...