В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ц. Г. ЧЛЕНОВЕ: М. И. И. П.

при участието на секретаря

като изслуша докладваното от съдия П. гр. д.№ 1317 по описа за 2010г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид

следното:

Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Кооперация „Прогрес”с.Л.,представлявано от председателя С., чрез процесуалния си представител адвокат М. против въззивно решение № 364 от 21.07.2010г. по в. гр. д.№ 406 по описа за 2010г. на Софийски окръжен съд, с което е отменено решение № 163 от 4.01.2010г. по гр. д. № 233/2009г. на Елинпелинския районен съд и вместо това е постановено друго, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Кооперация „Прогрес” против Потребителна кооперация „Съгласие” [населено място] искове с правно основание чл. 240 ал. 1, във вр. с чл. 257 ал. 2 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 14 925.38лв.,получена съглас-но разходни касови ордери №239/19.04.2006г.,№241/21.04.2006г. №242 от 25.04.2006г.,№14/29.02.2008г.,№18/6.03.2008г. и№31/17.03.2008г.,ведно със законната лихва, считано от 15.06.2009г. до окончателното изплащане.

Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК по поставения въпрос за задължението на съда да обсъди всички ангажирани по делото доказателства.Този въпрос се поставя с оглед твърдението на касатора-че въззивният съд не е съобразил признанието на председателя на ПК ”Съгласие”З. за получаване на сумата от 20 000лв. по разписка от 29.02.2008г. и заключението на приетата по делото експертиза.Поставя и въпроса за задължението на съда – на основание чл. 7 ал. 1, във вр. с чл. 176 ал. 1 от ГПК - служебно да разпита страните при съмнения във връзка с твърденията им.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорва и допустимостта, и основателността на подадената жалба..

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното:

За да постанови решението си въззивният състав е приел, че претендираната сума от 14 925.38лв. е част от сумата от 20 000лв. по РКО № 14 от 29.02.2008г.,чието получаване ответника оспорва.Тъй като за тази сума са издадени два документа от една и съща дата - РКО № 14 от 29.02.2008г.,издаден от ПК”Прогрес”,в който е посочено, че С. С. е получил от С. З. „съгласно решение на УС сумата от 20 000лв. за съхранение”/като със заключение на графологическа експертиза е установено, че подписът за получател е положен от С./ и разписка от 29.02.2008г., в която е посочено обратното - че С. С. е дал на С. З. сумата от 20 000лв. за „съхранение, които са изтеглени от Д. за стопански нужди”,въззивният съд е приел, че каквато и да е уговорката между страните, тя е лична.Квалифицирал е сделката като неправилен влог и е посочил, че за нея - съгласно чл. 257 ал. 2 от ЗЗД - намират приложение правилата на заема.Приел е, че тъй като в случая престацията е получена от трето физическо лице/различно от юридическите лица-страни по делото/ и няма доказателства, че получената сума е предадена на кооперацията - не може да се счете, че между процесните страни е сключен договор за заем/а без такъв-няма и възникнало задължение за връщане на претендираната сума/.

При така изложените мотиви - поставеният от касатора принципен въпрос за задължението на съда да обсъди всички ангажирани по делото доказателства и при необходимост-за служебен разпит на страните-не е от значение за изхода на спора, тъй като не е свързан с решаващите изводи на съда.Освен изложеното - не следва да се допуска касационно обжалване и поради това, че така поставеният въпрос не е решаван противоречиво от съдилищата. Константно се възприема в практиката, че съдът е длъжен да постанови решението си след обсъждане и анализ на всички събрани по делото доказателства, съобразявайки разпределението на доказателствената тежест и въз основа на тях да изгради фактическите си констатации и правни изводи.По този начин е процедирал и въззивния съд, като – съобразно събраните по делото доказателства, които е обсъдил прецизно, е изложил подробни мотиви защо счита, че предявения иск е неоснователен и недоказан.В мотивите си въззивният съд е обсъдил и посочените от касатора заключение на приетата по делото експертиза, и издадения РКО, и разписката от 29.02.2008г.Некоректни са твърденията на касатора за признание от страна на ответника, че е получил спорната сума от 20 000лв. Точно обратното-фактът на получаването е оспорен както с отговора на исковата молба, така и с въззивната жалба.

Не са налице предпоставките по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК,съобразно критериите, посочени в т. 4 от ТР №1 от 19.02.2010г. по т. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,поради което Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 364 от 21.07.2010г. по в. гр. д.№ 406 по описа за 2010г. на Софийски окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.