Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 1382 по описа за 2010г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид

следното

: Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК и е образувано въз основа на подадената касационна жалба от [фирма][населено място],чрез процесуалния си представител - адвокат К. против въззивно решение № 50 от 7.06.2010г. по гр. д. №1/2010г. на С. апелативен съд, с което е потвърдено решение от 13.11.2009г. по гр. д.№ 243/2009г. на К. окръжен съд като е отхвърлен като неоснователен предявения от ЕТ”Б. С.”срещу Б. Д. Б. и Т. П. Б. иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за заплащане на сумата от 60 798лв.,представляваща стойността на извършени от ищеца С. с негови материали, относно изграждането на сутерена на находяща се в УПИ І кв. 25 по плана на[населено място] и принадлежаща на ответниците на основание учредена суперфиция сграда, ведно със законната лихва, считано от 27.05.2009г. до окончателното й изплащане.

Като основание за допустимост касаторът се позовава на нормата на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК по поставения въпрос за начина, по който следва да бъде обезщетен строителя при наличие на разлика между реално предадената разгърната застроена площ на сграда, която принадлежи на ответниците /964.72кв. м./ и отразената по издаденото разрешение за строеж /703кв. м./,при положение, че реално са заплатени/по договор с трето лице/само извършените С. и вложените материали за отразената по разрешението за строеж площ.

Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна, с който се оспорва и допустимостта, и основателността на подадената жалба.

Касационата жалба е подадена...