О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 227

ГР. София, 24.02.2011 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 22.02.11 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА

ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. №1468/10 г.,

намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на М. С. срещу въззивното решение на Окръжен съд Пловдив /ОС/ по гр. д. №1468/10 г. и по допускане на обжалването.

С въззивното решение на осн. чл. 71, ал. 2 от СК, отм. упражняването на родителските права за малолетното дете на страните – К. С., род. пред 2003 г., е предоставено на майката, а на бащата е определен обичайният режим на лични отношения с детето.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК – твърди, че въззивното решение е постановено в противоречие с ППВС №1/74 г. по въпроса за установяване на родителските възможности в интерес на детето, след лично изслушване на родителите и основанията им да упражняват родителските права.

Соченото противоречие не е налице: Според ППВС №1/74 г., за изясняване на спора за родителските права откъм фактическа страна съдът задължително изслушва родителите и основанията им за предоставяне на родителските права; ако е уместно се изслушват и децата, навършили 10 г. възраст – чл. 106, ал. 3 от СК, отм., Изслушването има за цел да се чуят съображенията на родителите и след съвкупна преценка с другите данни по делото да се предостави...