О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 802

ГР. С., 22.06.2011 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 21.06.2011 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: М. И.

И. П.

като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. №319/11 г.,

намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Г. Г. срещу въззивното решение на Окръжен съд Плевен /ОС/ по гр. д. №1044/10 г. и по допускане на обжалването.

С въззивното решение е отхвърлен искът на касатора срешу [община] с пр. осн. чл. 106, ал. 3 от ЗДСл.- за сумата от 11 811 лв., претендирана като разлика между максималното обезщетение от 20 заплати при прекратяване на служебното правоотношение поради пенсиониране и заплатеното на ищеца от 9 заплати, колкото са прослужените му години на държавна служба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 от ГПК. Намира, че материалноправният въпрос за съдържанието и съотношението на понятията ”прослужени години на държавна служба” по чл. 106, ал. 3 от ЗДСл., според броя на които се определя обезщетението при пенсиониране и „служебен стаж” по пар. 2 от ПЗР на ЗДСл., към който се приравнява и трудовият стаж, придобит до влизане на закона в сила, се решава противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.

За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че прослужени на държавна служба по чл. 106, ал. 3 от...