О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 333

ГР. С., 21.06.2011 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 10.06.11 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА

ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

като разгледа докладваното от съдия Иванова ч. гр. д. №324/11 г.,

намира следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК, вр. с чл. 23 от ЗОПДИППД.

Образувано е по частна касационна жалба на К., [населено място] срещу въззивното определение на Апелативен съд С./ АС/ по ч. гр. д №СП 71/11 г., с което е потвърдено първоинстанционното в частта за началния момент на срока, в който Комисията следва да предяви искането по чл. 28 от ЗОПДИППД, обезпечено по реда на чл. 22 и 23 от ЗИПДИППД и чл. 390 и сл. от ГПК с необжалваната част на определението, срещу С. Д.. Първоинстанционният и въззивният съд са приели, че едномесечният срок за предявяване на иска по чл. 390, ал. 3 от ГПК тече от връчване на определението за допускане на обезпечението на комисията – молител, а не от влизането на определението в сила, според становището й, изразено във въззивната и касационната жалба.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване по силата на специалния закон ЗОПДИППД определение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Намира, че въпросът: кой е началният момент на едномесечния срок за предявяване на искането по чл. 28 от ЗОПДИППД, когато обезпечението на иска е допуснато след влизане в сила на осъдителната присъда срещу лицето по чл. 3 от закона, се решава противоречиво от съдилищата. Представя определения на ВКС и...