В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: М. И. И. П.

като изслуша докладваното от съдия П. гр. д.№ 427 по описа за 2011г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид

следното:

Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от А. Б. П. и М. Г. П. –двамата от [населено място],чрез процесуалните представители адвокатите П. и Б. против въззивно решение от 26.10.2010г. по в. гр. д.№ 3636 по описа за 2010г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 15.10.2010г. по гр. д. № 14625/2006г. на Софийски районен съд, като са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените искове от А. Б. П. и М. Г. П. против М. Б. Р. с правно основание чл. 97 ал. 4 от ГПК отм. за признаване на установено, че е налице престъпно обстоятелство, изразяващо се в съставяне на частен документ с невярно съдържание – частна жалба от 24.06.1996г.,в съзнателно ползване на неистински документ - частна жалба от 24.06.1996г, съставяне на частен документ с невярно съдържание – молба до съдията от 2.07.1997г.,в съзнателно ползване на неистински документ - молба до съдията от 2.07.1997г. и в умишлено ставане на причина да се внесат неверни обстоятелства, което е от значение за отмяна на едно влязло в сила решение.

Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК по поставените въпроси по приложение на наказателно правни норми, като се твърди, че са разрешени в противоречие с ППВС № 3 от 23.03.1982г. по н. д.№12/81г.,а именно:1. за принципната разлика...