О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 827

ГР. С., 23.06.2011 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 21.06.11 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: М. И.

И. П.

като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. №361/11 г.,

намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Н. Ч. срещу въззивното решение на Градски съд С. /ГС/ по гр. д. №3927/10 г. и по допускане на обжалването.

С въззивното решение е отхвърлен искът на касатора срещу Министерство на вътрешните работи / МВР/ по чл. 255, ал. 1 от ЗМВР – за 6 месечни възнаграждения в общ размер от 5 970 лв., представляващи обезщетение за претърпяна от ищеца средна телесна повреда при изпълнение на служебните му задължения.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 от ГПК. Намира, че въпросите: може ли да се търси обезщетението по чл. 255, ал. 1 от ЗМВР и по исков ред и задължително ли е удостоверението на ЦЕЛК за вида на телесната повреда, като влязъл в сила индивидуален административен акт за гражданския съд / както е прието в случая/, се решават противоречиво от съдилищата, за което прилага съдебни решения и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

С въззивното решение искът е приет за допустим, поради което първият от въпросите е без значение за спора, но неоснователен. Неоснователността се предопределя от влезлия в...