О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 760

ГР. С., 16.06.2011 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 14.06.11 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: М. И.

И. П.

като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. №271/11 г.,

намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Прокуратура на РБ, чрез Апелативна прокуратура – [населено място] срещу въззивното решение на Апелативен съд П. /АС/ по гр. д. №1071/10 г. и по допускане на обжалването.

С въззивното решение е уважен предявеният от А. П. срещу касатора иск по чл. 2, т. 2 от З. за сумата от 10 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от обвинение в престъпление, прекратено от прокурора на осн. чл. 243, ал. 1, т. 2, вр. с ал. 2 от НПК.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК. Поставя като материалноправен въпрос от значение за спора „принципът на справедливостта, посочен в чл. 52 от ЗЗД при определяне на обезщетенията за морални вреди”. Намира, че в обжалваното решение въпросът е решен в противоречие с практика на ВКС със задължителен характер – ППВС №4/68 г. и ТР №3/04 г., както и с трайна незадължителна – Р №2041/02 г. на четвърто г. о. Излага и доводи за необоснованост на въззивното решение и за нарушаване на съдопроизводствените правила - изводът на АС за причинната връзка на вредите с воденото срещу ищеца досъдебно производство е формиран...